Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
София, 05.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 14.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2076/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Б. В. от гр. П. против решение №2139/28.12.2007г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №1354/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба В. М. К.,С. К. М. и К. И. А. не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение №177/ 30.11.2007 г.,постановено по гр.д. №1593/2006г. по описа на Пловдивски районен съд,ІІІгр.състав,с което е отхвърлен предявеният от В. Б. В. против В. М. К.,С. К. М. и К. И. А.,иск с правно основание член 135 от ЗЗД за прогласяване на договор за покупко-продажба,сключен на 13.10.2005г. между В. К. М.,с нотариален акт №94,т.95,дело №21619/2005г. на С. по вписванията при Пловдивски районен съд,на следния недвижим имот:5/54 идеални части от дворно място,находящо се в гр. П.,застроено и неазстроено около 435 кв.м,представляващо парцел ****,понастоящем УПИ * от кв.16 по плана на гр. П.,ІV градска част при описани граници,ведно със североизточното крило на партерния етаж от двуетажната жилищна сграда,построена в гореописаното дворно място,което се състои от две стаи,килер,входно антре и външен клозет,долепен до крилото,избено помещение,находящо под килера и южната стая на крилото и съответните идеални части от общите части на сградата,за относително недействителни спрямо В. Б. В..
В. съд е констатирал,че ищецът основава твърдението си ,че е кредитор по отношение на ответницата В,тъй като между неговият наследодател Б наследодателя на ответницата К,бил сключен предварителен договор от 17.07.1964г. за покупко-продажба на процесния имот,в който договор било поето задължение от купувачите,че ако решат да продадат този имот,те се задължават да го предложат най- напред на продавачите,респективно техните наследници. Впоследствие, с нотариален акт №3/1964г., този имот е закупен от наследодателите на ответницата К,при запазване на горепосочената клауза от предварителния договор. С атакуваната сделка,а именно покупко-продажба на процесния имот,съгласно нотариален акт №185/2005г.,по силата на която първата ответница В. К. продава на втория ответник С. М. имота,без да изпълни горецитираното условие,като предложи този имот на ищеца В. за изкупуване,който като кредитор на продавачката по смисъла на записаното в горепосочения предварителен договор последният е увреден от така сключената сделка. При анализа на доказателствата и тяхната преценка,въззивният съд е стигнал до извода,че ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответницата К,тъй като в предварителния договор не е уговорено на каква цена следва да се изкупи имота,така поетото задължение е пожелателно и не е настъпило увреждане за ищеца,тъй като в неговата правна сфера не е имало разместване на блага с оглед сключения договор.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си,касаторът твърди,че съдът е обосновал решението си на неправилни изводи,без да прецени изцяло събраните по делото доказателства,писмени и гласни,свързани с установяване на съгласие между страните относно цената по покупко-продажбата на имота. Тези оплаквания са неоснователни. Преди всичко договореното при продажбата на процесния имот,между наследодателите на страните,свързано с евентуална бъдеща продажба на имота,предмет на сключения предварителен договор,не обективира по никакъв начин взаимоотношения между тях на кредитор и длъжник по този договор. Както съдът е отбелязъл,това условие ,предвидено в договора и отразено в нотариалния акт по продажбата ,не е обвързващо,защото липсва посочена цена за която следва да се предложи имота за изкупуване или други договорени в тази връзка условия. Липсват белези за страните,в случая наследниците на сключилите договора за продажба,настоящия ищец и първата ответница,за първия качеството на кредитор,а за втората качеството на длъжник,както и не са налице създадените такива правоотношения по смисъла предварителния договор,въз основа на който е сключен и договора за покупко-продажба между същите страни за процесния имот. При преценката на доказателствата по делото,съдът правилно е стигнал до крайния извод,че в случая не са налице елементите от фактическия състав на член 135 от ЗЗД и е постановил законосъобразен съдебен акт.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2139/28.12.2007г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №1354/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: