О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София,01.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2630/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от И. С. Л. от гр. С. против решение №31/18.03.2008г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д. №300/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си по член 280 ал.1 от ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,предвидено в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение №394/09.09.2005г. и допълнително решение №675/03.01.2006г. постановено по гр.д. №516/2005г. по описа на Силистренски районен съд,с което са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание член 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 във връзка с член 225 ал.1 от КТ,предявени от И. С. Л. срещу ЗПАД”В”АД София. С решаващите си мотиви съдът,след анализ на доказателствата по делото е стигнал до извода,че предявеният иск е насочен срещу лице,което не може да бъде ответна страна по повдигнатия трудов спор. Изложени са аргументи,обосноваващи качеството на „работодател”,основани на издадената от изпълнителния директор:мениджър на ЗПАД”В”АД- А. С. №1/25.03.2005г.,с която е наложено на ищеца И. Л. наказание „ уволнение”,на основание член 190 ал.1 във връзка с член 190 ал.1 т.2 от КТ,като е прекратено трудовото му правоотношение на това основание ,възникнало по сключен трудов договор от 05.03.1993г. между З клон С. ,в качеството на роботодател и И. С. Л.-настоящия ищец. В тази връзка е прието за установено заличаването на клона на горепосоченото търговско дружество в гр. С.,по силата на решение №325/17.03.2000г. постановено по ф.д. №606/1993г. по описа на Силистренски окръжен съд,като съгласно Протокол №1/04.01.2001г. е било решено от С. на Директорите на дружеството преобразуването на регистрираните по ТЗ клонове на същото в гр. М. и гр. С. в агенции в съответствие с изискванията на параграф 66 от ПЗР на ЗП,а видно от приложения договор за управление ,сключен на 1.04.2002г. между ЗПАД”В”АД София и С. А. К. ,в качеството му на „управител” на агенция С. ,който е постановил атакуваната заповед, в т.4.2.6 от този договор е посочено,че последният”упражнява правата на работодател спрямо работниците,с които е сключил трудов договор,в съобразно с К. на труда”. При решаването на съществения въпрос,съдът е преценил наличието на качеството на работодател на изпълнителния директор на тази агенция на горепосоченото дружество,съобразно предвиденото в този договор и основаващо съответно пасивната легитимация на същата като ответник по предявените искове.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК касаторът се позовава на постановеното от ВКС съобразно:
-решение №778/21.07.1999г. по гр.д. №978/1998г. по описа на ВКС,ІІІг.о.,според което договор за управление може да се сключва не само за управление на ЕООД с държавно имущество,но и за управление на всички видове дружества,като правото на управителя по член 328 ал.2 от КТ,може да бъде упражнено при сключването на всеки нов договор за управление. Изложените съображения на съда и постановеното в мотивите на това решение,нито е в противоречие с произнасянето на въззивният съд по обжалваното решение,свързано с отговора на основния въпрос за качеството на „работодател” по смисъла на КТ и съответно на пасивно легитимираното лице по заявения трудов спор,но така цитираният съдебен акт е неотносим към решения от съда спор,
-решение №852/01.09.1999г. по гр.д. №1030/1998г. по описа на ВКС,ІІІго,според което изпълнителният директор не е работодател,а законен представител на работодателя,оправомощен като такъв за упражнява дисциплинарната власт и настъпилата по надлежния ред промяна в изпълнителния директор на ЕАД не представлява промяна в работодателя,с когото е сключен трудовия договор. В мотивите си това решение на ВКС третира въпросите за извършена от собственика на капитала промяна в персоналния състав на търговското дружество и последиците от това,което не обосновава промяна на работодателя. Очевидно, произнасянето на въззивния съд по съществения въпрос не е в противоречие с горепосоченото решение на ВКС,
– решение №758/09.06. по гр.д. №1959/1994г. по описа на ВКС,ІVГО,според което пасивно легитимирано по иска по член 200 от КТ е поделението на юридическото лице, представляващо организационно и икономически обособено образувание,което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. При разрешаването на въпроса,свързан с наличие на такава легитимация у посочения ответник по заявените искове,въззивният съд е изхождал именно от установяването тези критерии и характеристиките,съгласно изложеното в горепосочения съдебен акт на ВКС и не е наличие противоречие с практиката на ВКС в тази връзка,
-решение №322/25.06.1998г. по гр.д. №970/1997г. по описа на ВКС,ІІІго,отнасящо се до процесуалната правосопособност на работодателя по КТ,нейните специфики ,в отличие с общата такава,като постановеното от ВКС в случая е свързано с основаването на активната легитимация,свързана с предявяване на искове от поделения на посоченото предприятие. В настоящия спор ,произнасянето на съда ,макар и свързано с пасивната легитимация на такова поделение на дружеството,в случая –агенция,не противоречи на приетото в съдебния акт на ВКС по отношение критериите и принципите за определяне на качеството на работодателя и неговата процесуална легитимация.
Ето защо, не е налице,соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №31/18.03.2008г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №300/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: