Р Е Ш Е Н И Е
№ 582
София, 24.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 22.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 339/2009 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. К. В. от с. О.,Смолянска област против решение №258/13.05.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №222/2008г.по описа на съда,с което е оставено в сила решение №6/13.02.2008г.,постановено по гр.д. №53/2007г. по описа на Ч. районен съд,в частта му,с която е отхвърлен иска предявен от Г. К. В. за признаване за установено по отношение на О. с. по земеделие и гори гр. Ч.,Регионално управление на г. гр. С. и Д. лесничейство с. Х.,че наследниците на Н. Д. К. ж. на с. О.,поч.през 1935г.,имат право да им бъде възстановена собствеността върху следните имоти,находящи се в ревир „О”,землище с. О.,общ. Чепеларе,а именно:в местн.”М” с площ от 10 дка,местн.”М” с площ от12 дка,в местн.”П” с площ 28 дка,в местн.”Л” с площ 12 дка,местн.”Л” с площ 4,458 дка,в.”М” с площ 1,333дка,м.”М” с площ от 0,233дка,м.”П” с площ от 1,556 дка,на основание член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,като се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част.
С определение №636/23.07.2009г.,постановено по делото,касационният съд е допуснал до касационно обжалване решението на въззивния съд на основание член 280 ал.1 т.2 от ГПК,поради наличието на противоречиво разрешаван материалноправен въпрос за данните ,отразени в списъците на съсобствениците по Д. за идеалните имуществени дялове на членовете на Г. производителна кооперация кооперация”О”,с. Орехово,Асеновградска околия. С мотивите си въззивният съд е приел,че предявеният иск е неоснователен,тъй като към момента на одържавяването на процесните гори,наследодателя на ищцата е бил починал и не фигурира в списъка на членовете на горовладелската производителна кооперация „О”,въпреки че неговото име е вписано в представения Д. на идеалните имуществени дялове,започнат през 1941г.
С приложените от касатора влезли в законна сила: решение №129/17.03.2004г. на Ч. районен съд,постановено по гр.д. №84/2003г. по описа на същия съд и решение №287/15.12.2007г. по гр.д. №104/2007г. по описа на Ч. районен съд,са уважени искове по член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,на основание данни за съсобствениците,записани в Д. на имуществените дялове на ГПК”О” от 1941-1942г.
Върховният касацонен съд ,състав на Второ гражданско отделение,приема за правилна практиката по горепосочените решения,постановени по цитираните дела по описа на Ч. районен съд.
По предявения иск по член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ от значение е установяване на факта за принадлежността на правото на собственост върху имотите,попадащи в приложното поле на закона,преди одържавяването им. Разпореждането на член 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ въвежда ограничение на допустимите доказателствени средства,като изисква наличието на примерно изброените писмени документи,удостоверяващи правото на собственост,като изключва като основание за доказване правото на собственост само-писмените декларации на заявителите,свидетелските показания,протоколите за определяне”предмета на горското стопанство”,издадени въз основа на член 22 от Закона за г. от 1922г. и член 20 от Закона за г. от 1925г. Сред изброените в горепосочената разпоредба на закона писмени доказателства,изрично е посочено,че при липса на документи за собственост-нотариални и крепостни актове,писмени договор,вписани протоколи за делба,възможността за установяване правото на собственост в това административно производство може да стане с емлячни и данъчни регистри,протоколи от комисиите по ТПС,удостоверения за дялово участие в кооперации стопански карти и списъците към тях и други доказателства допустими по ГПК.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е частично основателна.
Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
За установяване собствеността на наследодателя Н.1935г. върху собствеността на гори,находящи се в ревир”О”,описани в пункт първо римско от исковата молба,по местности и площ,са представени извлечения изх. №285/14.08.2002г. на Районен архив,гр. Смолян от Д. на идеалните имуществени дялове на Г. производителна кооперация”О”с. Орехово,започнат на 06.09.1941г. и завършен на 15.01.1942г.,в което се съдържат списъци на членовете на кооперацията,като срещу името на всеки от тях са описани притежаваните имоти-по естеството си гора,по площ,местонахождение-местности,обща стойност и дяловете,които представляват виж лист 3-9 от делото/Видно от съдържанието на това извлечение срещу името на наследодателя на ищцата Н са отбелязани притежаваните вид имоти-гори,описани в пункт първи от исковата молба местности,идентифицирани по площ и като дялове поотделно за всеки от тях по същия списък. При тези посочени доказателства,които са в кръга на допустимите за доказване правото на собственост,съгласно член 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ,неправилно въззивния съд приема,че следва да се докаже че това право е принадлежало на наследодателя ,респективно на претендиращите възстановяване на този закон,негови наследници,към момента на одържавяване на имота,защото такива изисквания не се въвеждат с нормата на член 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ,а именно данните за собствеността върху имота да са непосредствено от момента преди одържавяването на същите. В тази връзка няма значение обстоятелството,на което се е позовал въззивния съд,че имотите са продължили да се водят в представения списък-извлечение от Д. на притежателите на имуществени дялове в ГПК”О” през 1941-1942г.на името на наследодателя Н,тъй като същият към този момент вече бил починал,а това обстоятелство не било посочено в дневника,нито е било упоменато името на наследниците му. Видно от приложеното по делото удостоверение изх. №383/01.09.06.2006г. на К. с. О.,Община Ч. , за наследници на Н. Д. К. 1935г.,ищцата Г. К. В. е една от неговите законни наследници. Съгласно данните по депозираната пред първоинстанционния съд лесотехническа експертиза на вещо лице инж. С,от направения анализ на местностите,посочени в пункт римско първо от №1 до №7 включително,съгласно данните по запазен стопански план на коперативен ревир „О” от 1938г./с карта/,всички така посочени в същите местности, записани в дневника за идеалните имуществени дялове на името на Н. К. и други лица,попадат в ревир”Орехово,понастоящем към 2000г. площта на този ревир е от 13058,367 дка.,като по отношение на претендираната гора в местн.”П” с площ от 4,7 дка,описана в пункт второ римско т.1 от исковата молба се посочва от вещото лице,че същата не попада в ревир „О”, а е гора попадаща в описаната общинска гора. По отношение на последния имот,ищцата основава правото на собственост на наследодателя Н,съгласно посоченото в т.47,48 от т.трето римско на П. №1302 от 15.02.1940г. на Министерство на земеделието и държавните имоти,с което се определя предмета на горското с. в с. О.,Асеновградска околия,което освен че не може да служи като годно средство за доказване на собствеността съгласно посоченото в член 13 ал.3 предл.последно от ЗВСГЗГФ,същата тази точка- трето римско,сочи че в „в гореописаните общински гори се включват следните частни гори и изоставени ниви на жители от с. О. които имат,съгласно член 33 от Закона за г. следва да бъдат заменени с общински дялове от кооперативният ревир О. или да се отчуждят”/лист12,13 от делото/. Следователно така прендираните имоти,чието право на собственост се претендира за възстановяване от наследниците на Н. Д. К. ,описани по пунктове №1 от №7/включително/ по исковата молба,индивидуализирани по представеното извлечение от Д. на за идеалните имуществени дялове на членовете на ГПК”О” с. О.,Асеновградска околия,на името на наследодателя по площ и местности,се явява основателно и доказано. По отношение на заявеното в пункт ІІ римско-т.1 от исковата молба,с оглед горепосоченото не са налице доказателства,че претендираната гора в местн.”П” с площ от 1,566 дка е била собственост на наследодателя към момента на одържавяването на г. ,което се потвърждава и от данните по посоченото постановление,поради което правилно по отношение на този имот въззивният съд е отхвърлил заявената от ищцата претенция.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №258/13.05.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №222/2008г. по описа на съда,в частта му,с която са отхвърлени исковете по член 13 ал.3 от ЗВГЗГФ относно:гора в местн.”М” с площ от 10 дка,гора в местн-„М” с площ от 12 дка,гора в местн.”П” с площ от 28 дка,гора в местн.”Л”,гора в местн.”Л„ с площ от 4,458 дка,гора в местн”М” с площ от 1,333 дка,гора в местн.” Могилата” с площ от 0,233 дка и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА по отношение на О. с. „З”гр. Чепеларе,при участието на Д. г. с. с. Хвойна,Смолянска област и Р. д. на г. гр. С.,че наследниците на Н. Д. К. ж.с. Орехово,Община Ч. 1935г.,имат правото на възстановяване на собствеността върху следните имоти,находящи се в ревир”О”,замлище с. О.,Община Ч. ,с площ към 1948г. от 12 449,2 дка,а именно:
-гора в местността „М„ с площ 10 дка/ид.ч,
-гора в местността”М” с площ 12 дка/ид.ч.
-гора в местността”П” с площ 28 дка/ид.ч.
-гора в местността „Л” с площ 12 дка/ид.ч.
-гора в местността”Л” с площ от 4,458 дка/ид.ч.
-гора в местността „М” с площ от 1,333 дка/ид.ч
-гора в местността”М” с площ от 0,233 дка,ид.ч.,на основание член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,съответстващи понастоящем на общо на 71,351 ид.дка от заснетата към 2000г. площ от 13 058,367 дка на ревир „О”.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: