О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 20.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 746/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Т. А.,М. С. А. и Й. С. А. против решение то 28.05.2008г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №1199/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по материаноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.,т2 и т.3 от ГПК.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба „Б”ЕООД София,счита че не са налице основанията за допускане на касационни обжалване и моли същото да не се допуска.
В решаващите си мотиви въззивният съд е посочил,че ищците,настоящи касатори,в качеството си на наследници на общия наследодател С,поч.1996г.,са обосновали правото си на собственост върху процесния незастроен имот,находящ се в границите на гр. С.,на основание придобивна давност,започнала да тече от сключването на писмения договор от техния наследодател през 1957г. до 1999г.,като за същия с оглед действащото към момента на сключване на предварителния договор законодателство, а именно ЗРПВПВНИ/отм/ и съответно посочените разпоредби впоследствие на ЗСГ/отм/,е приел за достоверна дата на сключването му и последиците от забраните на влезлия в сила впоследствие ЗСГ,отменен през 1990г.,е стигнал до извода,че за придобиването на процесния имот не е изтекъл изискуемия по закон срок за придобиването му давност. Наред с това, съдът е отбелязъл,че според данните по доказателствата по делото,наследодателят на страните е закупил с посочения договор съседния на процесния имот,а се е снабдил с констативен нотариален акт за процесния имот,която липса на идентичност не поражда твърдяното право на собственост на соченото от ищците основание.
В изложението на основанието за допускане на касационно обжалване,в т.1 от същото касаторите твърдят,че съдът в нарушение на разпоредбата на член 157 от ГПК/отм/,не е обсъдил доказателствата по делото и се е произнесъл по въпроса за идентификацията на имота,позовавайки се на данните по експертизата,което е от значение за точното приложение на закона,основание според касаторите за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Тези доводи са неоснователни. Това е така,защото горепосочените аргументи всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,тъй като посочената от ищеца хипотеза на т.3 на член 280 ал.1 от ГПК изисква непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито обстоятелства липсват в изложението.
В точка втора от изложението се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи на съда,които отново по същество представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Наред с това, касаторите заявяват,че произнасянето на съда,свързано с упражняваното давностно владение върху процесния имот е в противоречие с практиката на ВКС- на Тълкувателно решение №178/30.06.1986г. но ОСГК,ВС,което обаче е свързано с възможността за предявяване на иск от собственика нанедвижим имот против лицето,на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,която практика е неотносима към произнасянето по спора от въззивния съд.
Приложените три съдебни акта на ВС от 1992г.,1956г. и 1958г., се отнасят до задачите на вещото лице в гражданския процес,необходимостта от съответната експартиза,както и съдържанието на заключението на вещото лице и неговата оценка от съда,които решения визират обстоятелства нямащи отношение по произнасянето на въззивния съд във връзка с повдигнатия спор.
По отношение на посоченото решение по гр.д. №61/2006г. по описа на ВКС,ІІго и следващите актове на ВКС,визиращи придобивната давност,те също са неотносими към фактически установеното и прието от съда по спора,свързано с приложението на института на придобивната давност,което се отнася до друга различна от посочените в решенията хипотези. Ето защо не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
За наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,освен посочването на този текст,други аргументи и съответно актове на съдилища,долустоящи на ВКС не се прилагат от касаторите. За да е налице противоречиво решаван въпрос от съдилищата е необходимо произнасянето на съда по този въпрос с въззивното решение да противоречи на кое да е друго влязло в законна сила решение,постановено от съд,долустоящ на ВКС,по идентичен спор,каквито доводи изобщо липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2008г. на Софийски градски съд,Въззивно отделение,Втори”Д” състав,постановено по гр.д. №1199/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: