Р Е Ш Е Н И Е
№ 123/2009
София, 26.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1098/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „С”Е. /в ликвидация/ гр. П. против решение №2117/2007г. на Пловдивски окръжен съд,ГО,VІІгр.с.,постановено по гр.д. №1982/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на постановеното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответника по касационната жалба С. Х. Д. не взема становище по жалбата:
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С решението си,въззивният съд е отменил решение №88/08.06.2007г.,постановено по гр.д. №3607/2007г. и вместо него е постановено:отхвърля предявения от „С”ЕООД/ в ликвидация/гр. Пловдив иск против С. Х. Д. за предаване владението на собственият му недвижим имот,а именно:апартамент 10/26,находящ се в гр. П.,ул.”П”№99,кв. Въстанически-юг,вх. А,ет.4,блок 1589,състоящ се от стая,кухня,сервизни помещения със застроена площ от 46 кв.м. Съдът е констатирал,че със З. СД-Б-121 от 04.08.1989г. на П. на ОбНС П. е отстъпено право на строеж на ЕАЗ”С” П. на основание член 130 ал.1 т.2 от ЗТСУ за изграждане на жилищен блок,в който се намира процесния апартамент,като впоследствие при преобразуване на държавното предприятие в дружество с държавно участие по смисъла на ТЗ и нормите на член 17 а от ЗППДОП,държавното имущество стопанисвано от предприятията се прехвърля на търговските дружества. При анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот. За да отхвърли предявения иск,въззивният съд е приел,че ответника е придобил правото на собственост върху процесния апартамент на основание давностно владение,упражнявано в негова полза в продължение на 10 години,от връчване на настанителна заповед на ответника на 23.01.1995г. до предявяване на иска от ищцовото дружество на 28.11.2005г. ,годно да го направи собственик на процесния апартамент. За установяване на фактическата власт върху процесния имот и елемент на своене на същия ,въззивния съд се е позовал на установеното с доказателствата по делото заплащане на цената на този имот,съгласно приложените по делото три броя разписки,с които ответника Д е заплатил цената на същия на ЕФ”Д”Пловдив,с който е имал сключен предварителен договор да продажба на този имот от 19.06.1992г.,придружен с анекс 29.12.1991г. към същия сключен, с ЕТ”Д” гр. П. и въз основа на които ответника се снабдил с констативен нотариален акт №19 от 28.01.2004г.,нот.дело №18/2004г. на нотариус Д. Г. ,рег. №132,с район на действие Пловдивски районен съд. В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че ответникът е станал собственик на процесния имот и го владее на правно основание,поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Видно от приложената на лист 3 от делото заповед №8/23.01.1995г. на управителя на „С”Е. Пловдив,ответникът С. Х. Д. е настанен в процесния апартамент,като лице,сключило договор с ЕТ”Д”Пловдив. Основанието за издаване на тази заповед е посочено като Договор от 29.12.1994г. и Протокол от 17.01.1995г.,сключен между ЕООД”С„Пловдив и ЕТ”Д” и акт №16/27.10.1993г. на блок 1589,в който се намира процесното жилище. Съгласно цитирания предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 29.12.1991г. между БСФ”Р”ООД и ЕТ”Д”,продавачът,след проведен публичен търг продава на ЕФ 6 броя тристайни апартаменти,с принадлежащи избени и тавански помещения,5 броя едностайни апартаменти с принадлежащи избени и тавански помещения и 2 броя едностайни апартаменти с принадлежащи избени и тавански помещения и съответните идеални части от правото на строеж,по който страните са се споразумели купувачът ЕФ да поеме изцяло паричното задължение на продавача към ДФ”Д” П. за извършените СМР до този момент,но не повече от 240000лева.,а продавачът от своя страна се задължава да снабди купувача с нотариален акт за собственост в месечен срок от завършване и приемане на целия строеж,а протокола от 17.01.1995г. има да предмет установяване годността за ползване на строежа,включващ процесния апартаментстановено е по делото,че искът на ЕТ”Д” с правно основание член 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на горепосочения договор сключен на 29.12.1991г. е отхвърлен с влязло в законна сила решение/виж решение 0902/23.12.2005г. по т.д. №183/2005г. по описа на ВКС,ТК,ІІ отд./Следователно, ответникът Д. е бил допуснат,с така наречената настанителна заповед ,до процесното жилище,на основание уговореното в горепосочения предварителен договор. Тези обстоятелства и развитието на отношенията между ищцовото дружество и ЕТ,с който ответникът има сключен само предварителен договор за продажба на процесния апратамент изобщо не са били предмет на анализ и преценка от страна на въззивния съд. Последния е изследвал само взаимоотношенията между Е ответника по повод сключения предварителен договор,както и преведените на последния суми от страна на ответника,приемайки,че същите представляват плащания на цената на имота във връзка с този предварителен договор. Освен това като е приел от една страна,че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот,съдът не е съобразил установяването на фактическата власт върху имота,което е станало с допускането на ответника с така наречената настанителна заповед по договорките,които дружеството е имало с ЕТ,и не е преценено по отношение на кого ответника в такъв случай е демонстрирал своенето на имота,след като приема,че собственик на имота е ищцовото дружество,а се позовава на манифестирани действия от ответника Д спрямо ЕТ”Д”,като навежда аргументи за платени суми на последния,представляващи стойността на имота и оттам се извеждат доводи за наличие на демонстрирано от ответника владение на процесния апартамент като свой в цитирания от въззивния съд период от време. За да придобие имота по този оригинерен способ е необходимо да се установи по безспорен начин необезпокоявано владение на ответника върху имота за предвидения в закона срок и това да е противопоставено на собственика на процесното жилище,които важни обстоятелства са останали необсъдени и неизяснени от въззивния съд. При това положение последният е постановил неправилно решение,като не е анализирал всички доказателства по делото и не ги е преценил в тяхната цялост и взаимна връзка.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2117/20.12.2007г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №1982/2007г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: