О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1063/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Д. Н. против решение от 25.03.2009г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №2546/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 29.02.2008г. постановено по гр.д. №10069/2007г. по описа на Софийски районен съд,50 състав,като е отхвърлен предявения от М. Д. Н. срещу ОСЗГ”О” гр. С.,иск по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Касаторът формулира правните въпроси,по които съдът се е произнесъл като свързани с определяне предмета на иска по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,като се позовава в тази връзка на съдържанието на т.3 от Тълкувателно решение от 25.06.1996г. по гр.д. №2/1996г. на ОСГК на ВС,където е посочено,че предмет на иска по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи,относимо към всеки от претендираните имоти. Изложени са аргументи,че въпреки тази задължителна за съдилищата практика,очертана съобразно постановеното в горепосоченото тълкувателно решение на ВС,съдът при произнасянето по отношение предмета на иска по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е направил недопустимо разширително тълкуване на правната норма,като го е свързал с въпросите за наличие на пречки за възстановяване на собствеността по член 10 ал.7 от ЗСПЗЗ,които са релевантни за последващото административно производство пред ОСЗГ след успешно провеждане на иска по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,с влязло в сила позитивно решение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че ищцата следва при условията на пълно доказване да установи,че правото на собственост върху земеделските земи е принадлежало на наследодателя й към момента на образуване на ТКЗС,за което е отбелязъл изрично в мотивите,че е доказано и че към този момент имота е бил земеделска земя. За да отхвърли заявената от ищцата претенция съдът е приел,че след като имотът е бил включен в строителните граници на населеното място и е отреден за обществено мероприятие,следва да се докаже че същия е бил отчужден от ТКЗС или да се докаже ,че същия е незаконно отнет от наследодателя на ищцата,като в този случай за наследниците възниква правото на възстановяване по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.
С оглед на изложените доводи от касатора ,произнасянето на съда с въззивното решение по посочените правни въпроси и цитираната задължителна практика на ВКС в изложението на касатора,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.03.2009г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №2546/2008г. по описа на същия съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: