О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №524/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ч. И. С. и Т. С. С. против решение №64/22.01.2009г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д. №972/2007г. по описа на съда.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по матриалнопрпавен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
С решаващите си мотиви,по отношение на направеното по реда на член 286 от ГПК/отм/ искане по сметките на съделителите Ч. С. и Т. С. ,претендиращи да им се изплати стойността на увеличението на процесния имот,на основание член 12 от Закона за наследството,въззивният съд е посочил,че същественият елемент на така заявената претенция е именно моментът на извършването и принадлежността на правото на собственост върху имота, към патримониума на наследодателя, към този момент,т.е. при наличието на тези предпоставки наследникът може да претендира присъждане на увеличението на наследството,за които е допринесъл с факта на извършване на подобренията приживе на наследодателя в имот принадлежал на последния,а не на извършилия подобренията сънаследник,което е различно от хипотезата по настоящото дело. При преценката на фактически установеното в производството по делото,въззивният съд е отчел факта,че приживе на В. И. С. 2003г.,брат на касатора Ч. С. , е било учредено от тяхната майка Р,която е наследник на починалия си син,заедно с преживялата му съпруга от брака от който няма родени деца С. К. В. ,право на строеж на къща,с два обособени близнака ,представляващи самостоятелни жилища,което било осъществена от двамата братя,след което не е извършена делба между тях двамата, до смъртта на В. С. Съдът е отбелязъл,че с така заявената претенция по сметки в настоящото делбено производство,в което съделителите С. ,настоящи касатори участват,в качеството си на съсобственици на горепосочената изградена жилищна сграда и то само по отношение на поисканата делба на единия близнак от къщата,в който е живял В. С. ,наследодателя на съделителките Р. С. и С. В. ,съделителят Ч. С. е сочил доказателства,свързани със закупуване на материали за строеж на къщата и извършени плащания по строителството,целейки да докаже ,че само с негови средства е изградена цялата къща,при което съдът е приел,че разпоредбата на член 12 ал.1 от ЗН,съобразно която черпи основанието си във факта на подпомагането,приноса за увеличение на стойността на имуществените права ,съставляващи наследството от лице наследник,направено преди смъртта на наследодателя, е неоснователна.
В изложението си касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос-имущественото право по член 12 ал.2 от ЗН,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,като се позовава на решение №605/16.03.1968г.,постановено по гр.д. №2435/1967г. по описа на ВС,Іго,според което правото по член 12 ал.2 от ЗН може да се прехвърля и това искане се предявява във фазиса на сметките,което решение обосновава възможността упражняването на това право да стане не само от надлежния сънаследник, но и че последния може да прехвърля това право,каквато хипотеза не е налице в подигнатия спор,поради което сочената практика е неотносима към произнасянето на съда.
Наред с това се твърди от касаторите,че с решението си съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос,като се е позовал на документи,които не са приобщени към делото по предвидения за това ред,а именно на препис от фактури,представени от С. В. ,незаверени от страната и същите не са годни доказателствени средства,като се позовават в този смисъл на решение №244/17.04.2003г. по гр.д. №601/2002г. по описа на ВКС и решение №121/20.04.1994г. по адм.д. №4939/1993г. по описа на ВКС,ІІІго,свързани с практиката на съда относно приложението на разпоредбата на член 188 от ГПК/отм/,установяваща изискване фактическите положения от събраните по делото доказателства да се обсъждат от съда,който е длъжен да обоснове решението си след тяхната цялостна и всестранна преценка,като съдът не може да се позовава на доказателство,което липсва по делото. Видно от изложените мотиви във въззивното решение,съдът е спазил тези принципи,като е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,поради което не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №64/22.01.2009г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение ІІ състав,постановено по гр.д. №972/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: