Р Е Ш Е Н И Е
№ 122/2009
София, 18.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1076/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Д. Н. против решение от 11.10.2007г. на Софийски градски съд,ІV Б отд.,постановено по гр.д. №2107/2001г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
Ответниците по касационната жалба И. А. Б.,Марияна Л. Б. и Т. Л. Б.,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Постъпила е касационна жалба и от И. А. Б.,Марияна Л. Б. и Т. Л. Б. за отмяна на горепосоченото решение на въззивния съд,като се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на решението в обжалваната му част.
Ответницата по касационната жалба А. Д. Н. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
По жалбата на А. Д. Н.:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
Предмет на касационната жалба е тази част от въззивното решение,с която е прието като редовно завещанието от С. С. З. и относно отвърляне на претенцията на касаторката за придобиване по давност правото на собственост върху реална част от процесния имот.
Въззивният съд, в тази обжалвана част от постановеното решение,по отношение на твърдението на настоящата жалбподателка А. Н. , за придобиване по давност на собствеността върху „западното крило от къщата,от първи и втори етаж,с отделен вход,състоящо се от партерен етаж-стая,кухня и тоалетна и две стаи и вестибюл на втория етаж”,е анализирал подробно показанията на разпитаните две групи свидетели по делото относно начина на ползване и обитаване на процесната сграда от страните,респективно във времето,заедно с техните общи наследодатели,като е основал изводите си относно неоснователността на тази претенция на показанията на втората група свидетели- В. И. ,Лиляна Г. и И. Д. ,според които приживе на общите наследодатели на страните- С. и С. ,не е имало разделяне на къщата между децата им и въпреки двата отделни входа,долният етаж на същата е свързан с останалите,които преценени,съобразно твърденията на ищцата Н, при завеждането на делата,изложени в исковата молба,основаващи претенцията й за собственост върху идеални части на процесната сграда,а не на нейна реална част,установяват категорично,че същата не е имала намерение,нито е демострирала явно своене на тази реална част от процесната къща,още повече,че тя е предмет на поисканата от последната делба,а по време на процеса давност не би могла да тече.
Изводите на въззивния съд ,отнасящи се до тази част на обжалваното решение, са правилни и законосъобразни.
В жалбата си касаторката Н. твърди,че упражняваното от нея владение и своене на жилището,ситуирано в западната част на сградата,е в реални граници и не е оспорвано от ответниците през целия период за ползването му,който надхвърля 10 години,което неправилно не е възприето и преценено от съда. Тези оплаквания са неоснователни. Относно това твърдение на ищцата,настоящ касатор,съдът е съобразил изводите си,както с установеното с доказателствата по делото,в тази връзка-горепосочените гласни доказателства,така и поддържаните от ищцата заявления по изложеното от самата нея в исковата молба,при предявяване на иска. Така събраните по делото доказателства,на които съдът е основал изводите си в тази посока,са логически свързани и отразяват обективно съществуващото фактическо положение относно наследствен имот,както и намеренията на съделители относно същия и най –вече кореспондират на поведението и смисъла на отправените искания от самата ищца със завеждане на иска за делба на процесната сграда.
Във втората част от подадената касационна жалба се правят оплаквания за неправилни изводи на съда относно редовността от външна страна на саморъчното завещание,направено на 07.04.1994г. от С. С. З. в полза на ответниците М,поради неустановена идентичност на имената на завещателката. Наред с това се твърди,че така направеното саморъчно завещание е в противоречие с изискванията,предвидени в член 25 ал.1 от ЗН,което изисква същото да бъде изписано саморъчно от завещателя,да съдържа означение на датата,когато е съставено и да е подписано от него,като подписът следва да се постави след завещателните разпореждания,като се навеждат доводи,че в представеното завещание датата е поставена след подписа на завещателката. Също така се излагат оплаквания за неправилна преценка на съда на доказателствата по делото и данните по съдебно-психиатричните експертизи,свързани със здравословното и психическо състояние на завещателката, към момента на съставяне на саморъчното завещине. Тези оплаквания също са неоснователни. По отношение на идентичността на имената на завещателката, изписано в завещанието като С. С. З. Б. , и отразеното в представените документи за собственост по делото,като А. С. М. и А. С. Б. ,съгласно представеното по делото удостоверение на Б. РНС №100/25.12.1962г.,същите са имена на едно и също лице,както правилно е констатирано от съда в тази връзка. По отношение на психическото състояние на завещателката С. Б. и възможността й да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си,съдът е основал изводите си на данните по изслушаните съдебно-психиатрични експертизи-единична и тройна такива,които по категоричен начин установяват липса на отклонения в психичния статус на лицето в смисъл на афективна,психотонична или дементна клинично проявена симптоматика,което е обусловило крайния извод на експертите,че същата е била в състояние да разбере смисъла на извършеното и да ръководи постъпките си. Тази преценка на експертите е изградена върху всички събрани по делото доказателства,свързани с установеното по отношение на нейното психично здраве с медицинска документация,съставена преди това,както и съобразно данните за това ,по изслушаните и депозирани пред съда свидетелски показания. Именно така установеното по категоричен начин по делото,е довело съда до правилно формираните изводи за редовността на направеното саморъчно завещание. Същото безспорно отговаря и на изискванията за форма,съобразно разпоредбите на член 25 ал.1 от ЗН,като видно от съдържанието му,по което няма спор ,че е изписано собственоръчно от завещателката С. Б. ,като подписа на последната е положен под завещателните разпоредби,изпълнен на един ред,отляво предхождан от датата на съставянето на завещанието. Ето защо,съдът правилно е приложил материалния закон и изводите му в тази обжалвана част на решението кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
По жалбата на И. А. Б.,Марияна Л. Б. и Т. Л. Б.:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение,в частта му,с която се намалява на основание член 30 от ЗН,по възражение на А. Д. Н.,универсалното завещание,направено от С. С. З. на 07.04.1994г.,в полза на М. Л. Б. и Т. Л. Б. до размер на 1/3 идеална част от имуществото,останало след смъртта на завещателката и се определя в тази връзка извършване на делбата при квоти: за А. Н. 5/12 идеални части,за М. Б. и Т. Б. по 3/12 идеални части. Навеждат се доводи,че в тези обжалвани части ,въззивното решение не е съобразено с разпоредбите на Тълкувателно решение №1 от 04.05.2005г. на ОСГК,съдържащо обявяване на изгубила сила точка 15 от ПП на ВС №4/1964г.,съгласно която не е необходимо приемането на наследство под опис от наследника със запазена част като условие за упражняване на правото му по член 30 ал.1 от ЗН. В жалбата се посочва,че по делото липсват доказателства,представени от съделителката А,които да установяват,че същата е приела наследството под опис,за да може да иска възстановяване на запазената част. Тези оплаквания са неоснователни. Съгласно разпоредбата на член 30 ал.2 от ЗН когато наследникът,чиято запазена част е накърнена,упражнява това право спрямо лица,които не са наследници по закон,необходимо е той да е приел наследството по описа. Горепосоченото Тълкувателно решение №1/2005г. в цитираната от касаторите част,установява изискването за приемане на наледство по опис,като условие за упражняване на предвиденото по член 30 ал.2 от ЗН право,само когато то се упражнява спрямо законни наследници,непризовани към наследяване. В конкретния случай това право се упражнява от наследник,чиято запазена част е накърнена,а именно А. Н. ,в качеството и на законен наследник на своята майка и дъщеря на общата наследодателка С преди последната,а именно, в процеса на производството по делото Е. С. Б. 09.01.2000г.,срещу законните наследници на Л. Б. ,починал преди общата наследодателка С,негови дъщери М. Б. и Т. Б. ,в чиято полза е направено саморъчното завещание,като към този момент, последните са призовани да наследяват общата наследодателка С на 2.12.2003г. Ето защо,в настоящия случай не е налице хипотезата,предвидена в горепосоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС,поради което така постановеното решение в тази му част от въззивния съд е правилно и законосъобразно.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.10.2007г. на Софийски градски съд,ІVБ отд.,постановено по гр.д. №2107/2001г. по описа на съда,в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: