О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№487
С., 23.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 468/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от А. И. Й.,К. П. Й. и И. П. Й.-Н. против определение на Софийски градски съд,ІІ”Д”с-в,взето в закрито заседание на 30 юли 2009г.,постановено по гр.д.№4068/2004г. по описа на същия съд,с което се отменя на основание член 195 ал.2 от ГПК/отм/ определението,с което се дава ход по същество, връща въззивна жалба вх.№3346/02.03.1999г. подадена от А. И. Й.,К. П. Й. и И. П. Й.-Н. против решение постановено на 30.10.1995г. по гр.д.№4723/1994г. по описа на Софийски районен съд,49 състав и е прекратено производството по делото.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,свързан с редовно връчване на съобщението за изготвеното решение, постановено от Софийски районен съд по горепосоченото дело,в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
К. твърдят,че постановеното определение е в противоречие с константна практика на ВКС във връзка с член 41 и 46 от ГПК/отм/,като се позовават на:
-решение №1111/20.03.1980г. по гр.д..№2543/1979г. по описа на ВС,Іго,според което за да се приеме,че страната е редовно призована за открито заседание,необходимо е по делото да има съответен документ,удостоверяващ че призоваването е станало по някои от начините,предвиден в ГПК,
-решение №795/14.11.1977г. по гр.д.№665/1977г. по описа на ВС,ІІІго,с което се приема за редовно призоваването на страна,вещо лице или свидетел,когато призовката не му е връчена лично,а на някое от лицата посочени в член 46 ал.2 от ГПК,необходимо е четливо изписване на името на лицето,което е поело задължението да предаде призовката,в противен случай призоваването е нередовно,
-решение №685/11.04.1967г. по гр.д.№2098/1966г. по описа на ВС,ІІІго,във връзка с процедурата по връчване на призовки и съобщения,според което редът и формата на връчването им на трето лице и в какво отношение се намира то с призоваемото, се удостоверява от длъжностното лице-връчител и оставянето да се доказва, че тази процедура е извършена своевременно, с други доказателствени средства в бъдещо време,различни от определения в закона форма и ред за връчване им,е недопустимо.
С мотивите си ,въззивният съд е приел,че подадената срещу решението на първоинстанционния съд въззивна жалба е след изтичането на преклузивния 14 дневен срок от получаване на съобщението,каквото е било изпратено на жалбоподателите,но същото е било откъснато и не се намира по делото.Съдът е посочил,че факта на връчването му не може да се установи от проверка направена в бюро”Призовки”,тъй като петгодишния срок за пазене на книгите е изтекъл и те са унищожени,поради което се е позовал на преценката си относно данните по събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите Д. и К.,като е стигнал до извода,че според спомена на първата от тях от края на 1995г. решението е влязло в законна сила към този момент,поради което депозираната жалба с горепосочения номер се явява просрочена.
К. съд намира,с оглед направените доводи от касаторите и произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос,съобразно изложеното в обжалваното определение,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на последното на това основание.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на постановеното определение,като се иска неговата отмяна.Излагат се аргументи,че изводите на съда са в противоречие със съдопроизводствените правила,установяващи процедурата по връчване на съобщенията по делото,а именно:съобщенията трябва да са приложени по делото,от което да е видно до кого са адресирани ,на кого са връчени и на коя дата,каквито данни липсват по делото.Нещо повече по делото липсва исковата молба и въззивната жалба вх.№3346/02.03.1999г.,което е наложило възстановяване на жалбата на основание Наредба №28/1995г. на МП,с определение от 05.02.2005г. по гр.д.№4723/1994г. по описа на СРС,49 състав,пет години след подаване на жалбата.Наред с това, касаторите излагат доводи,че изводите на съда не могат да се основават на показанията на свидетелката К. за извършена справка преди години с отбелязване в неин бележник,което да се приеме за редовна процедура по връчване на съобщение за изготвено решение,които твърдения са в противоречиЕ с удостоверение от 18.03.2008г. от Софийски районен съд относно гр.д.№4723/1994г.,според което в описа на Обща архива няма отбелязан архивен номер,следователно делото не се е намирало като приключено в същата.
Тези оплаквания са основателни.
В разпоредбите на член 41 и сл. от ГПК/отм/ ясно и точно е регламентирана процедурата и реда по призоваването и връчването на призовки и съобщения на страните,като изискването за редовност на същото,винаги предпоставя наличие на писмена форма,съответна в предвидените за това текстове от закона,оформена като съдържание и съдържаща предвидените реквизити по изготвянето й,връчването и подписването й от съответния служител и страната,до която е адресирана.Този ред е строго регламентиран от закона,тъй като е свързан с пораждането на права за страните,свързани с участието в процеса,както и такива по обжалване на постановените от съда актове,за които съответно текат и предвидените в закона преклузивни сроков.Ето защо,недопустимо е да се установяват тези права и сроковете,в които същите следва да се упражнят с доказателства,извън предвидените в горепосочените разпоредби на закона.Видно от приложеното гр.д.№4723/1994г. по описа на Софийски градски съд,49 състав,същото е приключило с постановяване на решение от 30.10.1995г.,като на страните по делото са били изпратени съобщения ,че същото е изготвено и подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването му на страните.На лист втори от това решение има остатъци от откъснати от същия приложения, от които по никакъв начин не може да се извлекат данни до кого са били адресирани,дали са били връчени по изискванията,предвидени от закона и на коя дата е станало връчването.Наред с това,по делото е установено липсва на исковата молба и подадената въззивна жалба вх.№3346/02.03.1999г. от А. И. Й.,К. П. Й. и И. П. Й.-Н. против решение,постановено на 30.10.1995г. по гр.д.№4723/1994г. по описа на СРС,49 състав,което е наложило възстановяването й по реда на член 14 от Наредба №28/20.03.1995г. на Министерство на правосъдието.Следователно,щом като по делото липсва върнато и приложено,надлежно връчено по реда на член 41 във връзка с член 46 от ГПК/отм/ съобщение,изпратено до подателите на горепосочената въззивна жалба,следва да се приеме,че същата е подадена в предвидения от закона срок.Не може, противно на предвидената в закона процедура и ред за уведомяване на страната за изготвеното решение и възможността да се обжалва пред горестоящата съдебна инстанция,да се приема,че същата е била редовно уведомена и решението на съда е влязло в законна сила,въз основа на свидетелски показания,каквато възможност не се предвижда от самите законови разпоредби на ГПК/отм/ .Ето защо,следва да се отмени обжалваното определение и делото се върне за продължаване на следващите се процесуални действия.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
`ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд,В. отделение,ІІ”Д”състав,взето в закрито заседание на 30.07.2009г. по гр.д.№4068/2004г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: