О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
София, 10. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4008/2008 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Ч., чрез адв. Н срещу решение № 500 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 409/08 г. по описа на Софийски окръжен съд. Обжалваното решение оставя в сила решението на И. районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС за разпределение ползването на съсобствен имот- дворно място с площ от 970 кв.м., находящ се в гр. К.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос противоречиво решаван от съдилищата и който е от значение за развитието на правото. Жалбоподателят не е посочил кой е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднало в хипотезата на т. 2 и т.3 на ал. 1 от чл. 280 ГПК. Посочил е текстове от материалния закон – чл. 32 ал.2 от ЗС, но не е формулирал конкретно въпросът и неговият характер- материалноправен или процесуалноправен.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който излага аргументите си по същество в защита на обжалваното решение и не обсъжда допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Основанията, на които се позовава касаторът, единствено възпроизвеждат законовия текст. Същият не е формулирал конкретно кой е въпросът и какъв е неговият характер-материално или процесуалноправен, за да може да се установи дали е решаван противоречиво или липсва съдебна практика по този въпрос. Задължение на касатора е да посочи ясно и точно въпросът, който е решен от съда и служи като основание за допускане на жалбата. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 500 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 409/08 г. по описа на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: