4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
гр. София 08.11.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1144 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. А. М., чрез адв. Сп. П. срещу решение № 40/10.03.2010 г. по в. гр.дело № 125/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 424/29.10.2008 г. по гр. дело № 511/2006 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от ищеца против Й. К. М. и Н. В. Б. иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на Ѕ ид.част от недвижимия имот – магазин за хранителни стоки, построен в УПИ VI – 2772 в кв.370 по плана на[населено място] със застроена площ от 34 кв.м., състоящ се от търговска зала с площ от 12.8 кв.м., склад с площ 17.2 кв.м. и санитарен възел с площ от 4 кв.м., като неоснователен.
Касаторът мотивира доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради приложение разпоредбите на ГПК/отм./, както и за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, неправилно определен предмет на делото, тъй като съдът приел, че се касае до два обекта, предмет на спора – гараж и лятна кухня, а от данните по делото е установено наличието на един обект – магазин, състоящ се от две помещения, необсъждане възраженията на касатора, направени пред въззивната инстанция, неправилно приложение на чл. 92 ЗС.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси – противоречие на решението на разпоредбите на пар.1 от ПЗР на ГПК, че въззивният съд потвърдил порочно първоинстанционно решение, което е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, по приложното поле на чл.92 от ЗС, както и на чл. 79,ал.1 ЗС за предпоставките за придобиване право на собственост на основание давностно владение, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Н. В. Б. и Й. К. М., чрез адв.В. З. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения положителен установителен иск за собственост Ѕ ид.част от недвижимия имот, представляващ магазин от 34 кв.м., изграден в УПИ VI-2772 в кв. 370 по плана на[населено място] е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че касаторът и наследодателя на ответниците и негов брат В. А. М. придобили собствеността на основание договор за доброволна делба от 1972 г. на недвижимия имот УПИ VI-2772 в кв. 370 по плана на[населено място] с площ от 320 кв.м., като касатора станал собственик на североизочното крило на построената в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 94 кв.м., а наследодателят на ответниците на югоизточното крило на сградата и лятна кухня, построена в южната част на съсобствения имот. През 1996 г. В. М. дарил на ответницата по иска Н. Б. с нот.акт № 165/96 г. Ѕ идеална част от парцела и жилищната сграда, находяща се в югоизточната част, без лятната кухня. Прието е възоснова на приложен акт за узаконяване № 62/28.10.97 г., че ответницата Н. Б. изградила в имота масивен гараж, долепен до съществуващата лятна кухня. Възоснова на одобрен проект за преустройство на съществуващи постройки в ПИ 2772 в кв. 370 по плана на[населено място] било извършено преустройство от Н. Б. на лятната кухня и гараж в магазин за хранителни стоки със складово помещение и санитарен възел. Прието е от съда, че по делото не е установено твърдяното от касатора придобивно основание на правото на собственост върху Ѕ идеална част от магазин, изграден в УПИ VI – 2772 в кв.370 по плана на[населено място] – по приращение/чл.92 ЗС/. Според съда в случая процесния магазин не представлява новоизграден обект от ответниците по иска върху съсобствен УПИ на страните по делото. Прието е, че в съсобствения на страните по делото терен е изграден гараж, ситуиран до лятната кухня, собственост на ответниците, преустроени впоследствие в магазин, който се състои от две самостоятелно обособени постройки с обща тухлена стена между тях и че това са преустроените самостоятелни обекти лятна кухня и гараж. Според въззивния съд лятната кухня е индивидуална собственост на ответниците по иска, а претенция с пр.осн.чл.108 ЗС на основание приращение спрямо построения гараж не е заявена. С оглед на това съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси по приложното поле на чл.92 от ЗС, както и на чл. 79,ал.1 ЗС за предпоставките за придобиване право на собственост на основание давностно владение. За да се установи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК съобразно даденото тълкуване в т. 4-та на ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен от въззивния съд в обжалваното решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В този случай правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. А хипотезата правният въпрос да е от значение за развитие на правото е налице, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите на чл.92 от ЗС и чл.79,ал.1 ЗС са ясни, пълни и непротиворечиви. По приложението им е налице трайно установена съдебна практика в съответствие, с която въззивният съд е разрешил поставените правни въпроси. Посочените текстове от Закона за собствеността не се нуждаят от тълкуване. Останалите доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение и не са предмет на настоящото производство по чл.288,ал.1 ГПК, в което се извършва преценка само за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правните въпроси, формулирани от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 40/10.03.2010 г. по в. гр.дело № 125/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 424/29.10.2008 г. по гр. дело № 511/2006 г. на Хасковския районен съд по касационна жалба вх. № 4173/29.04.2010 г., подадена от Г. А. М., чрез адв. Сп. П.,[населено място], бул. ”Б.” № 146,вх.Б, ап.2.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: