ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 888 [населено място] 30.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. А.
гр.д. № 869 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. срещу решение № 259/04.03.2010 г. по в. гр.дело № 2183/2009 г. на Варненския окръжен съд, в частта му, с която е оставено в сила решение № 2661/07.08.2009 г. по гр.дело № 9454/2007 г. на Варненския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателите против Р. И. П., В. А. П., Н. И. П. и Н. Н. П. иск за приемане за установено, че ответниците не са собственици на реална част от недвижим имот, представляващ № 3289 по ПНИ на СО“Т.“, попадаща в признатия за възстановяване на ищците имот с решение № 908/11.09.2002 г. на ПК В. с площ на частта от 1165 кв.м., която реална част е ограничена в рамките, очертани с червени линии, а в частта на зелената линия границата е между т. А и т. Б, съобразно приложената на л.140 от делото на В. скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението и в частта му, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в отхвърлената част на иска за част от спорния имот от 32 кв.м., представляваща разликата над 1165 кв.м. до пълната площ на имота от 1197 кв.м. и която реална част е ограничена в рамките, очертани с т.А, т.Б, т.В, съобразно приложената на л.140 от делото на В. скица и е прекратено производството по делото в тази част.
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивния съд е разрешил правните въпроси както следва – 1. неправилно тълкуване и приложение на материалния закон относно правната природа и характера на иска, последиците от неговото неуважаване, действието на решението, с което същия е отхвърлен, решен в противоречие с практиката на съдилищата – решение № 472/26.04.2006 г. по гр.дело № 311/04 г. на ВКС IV г.о., решение № 913827.11.2003 г. по гр.дело № 465/02 г. на ВКС петчленен състав, 2. процесуално правен въпрос – нарушението на процесуалното правило на чл. 235,ал.1, вр. чл.12 от ГПК, изискващо при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводите на страните, решен в противоречие с практиката на ВКС. Според жалбоподателите правните въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор ответниците по жалбата Р. П., Ваня П., Н. П. и Н. П., чрез адв.пълномощник Т. Р. изразяват становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен за част от процесния имот от 1165 кв.м. и недопустим за част от същия имот от 32 кв.м.
За да направи тези изводи съдът е приел, че ищците-жалбоподатели са наследници по закон на В. Д. К., починал на 22.05.98 г. С протокол № 19/17.01.1951 г., съставен по ч.гр.дело № 7/51 г. по описа на С. околийски съд е одобрена постигната спогодба между наследниците на Д. К. Г., починал на 09.01.51 г. за останалите от него и починалата през 1949 г. П. Х. имоти, като на наследодателя на ищците В. К. са предоставени в дял няколко имота, от които и нива в м.“Б. б.“ от 10 дка.
С решение № 908/1.09.2002 г. на ПК-сега ОСЗ[населено място] – по т.1-ва на наследниците на В. К. е признато правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху нива в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв.“В.“, м.“Б. б.“ с площ от 2 620 кв.м., установен с емлячен регистър с констатация, че възстановяването следва да се извърши по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Впоследствие с решение № 1284/12.10.2005 г. на ОСЗ[населено място] и решение
№ 1527/30.08.2007 г. е повторен диспозитива на първото решение относно имота в м.“Б. б.“ от 2620 кв.м. с допълнително конкретизиране на същия.
Прието е, че с констативен НА № 54/1964 г. Ц. Н. П. е призната за собственик на осн.чл.12 от ПМС за ЗГЗО на ТКЗС, Д. и М. на нива/хавра/, находяща се в землището на[населено място], м.“М.“ с площ от 1 дка при граници- С. Ст.П., Ц. К. и В. за З. п., придобита по замяна правото на собственост срещу включена в ДЗСД.К.“[населено място] нейна нива, находяща се в същото землище в м.“К.“ от 1 дка. С н.а № 151/93 г. И. Н. П. и Ц. Н. П. дарили на синовете си Р. и Н. П. в равни квоти лозе в землището на[населено място], м.“М.“ с площ от 1 дка, заедно с построените в него две постройки при съседи – местата на С. П. и Ц. К..
Прието е от съда възоснова на тройна СТЕ, преценена в съвкупност с останалите доказателства по делото, че имота, описан в протокол от 17.01.1951 г. на С. околийски съд е идентичен с възстановения имот с решение № 908/11.09.2002 г. на ПК[населено място] и частично идентичен с този на ответниците – съвпадащата част е от 1165 кв.м. Извода съдът е направил като е взел предвид данните от заключението на вещите лица относно предвижданията действалите планове за местността – съобразно КП от 1936 г. на имот № 13861 по КП на „К.“ от 1956 г. съответства имот пл. № 1848, записан в разписния лист на Д. К..
Относно правата на ответниците върху имот пл. № 3289 по ПНИ на СО“Т.“ с площ от 1165 кв.м. съдът е взел предвид обвързващата доказателствена сила на н.а. № 54/64 г. на ВН, с който Ц. П. е призната за собственик на осн.чл.12 от ПМС за ЗГЗО на ТКЗС, Д. и М. за собственик на нива, находяща се в землището на[населено място], м.“М.“ с площ от 1 дка. С оглед на това съдът е приел за установен факта, че описания в нотариалния акт препис-извлечение от протокол на Т. комисия от 27.03.64 г. при ГНС В., както и удостоверение № 687/03.06.64 г. на служба „С. с.“ при ГНС В. са съществували към момента на съставянето на нотариалния акт. За да направи извода съдът е взел предвид и показанията на разпитаните свидетели по делото, както и обстоятелството, че ищците не са представили доказателства, с които да опровергаят нотариалния акт като официален удостоверителен документ.
Относно наличието на хипотезата на чл.18з,ал.З от ППЗСПЗЗ за противопоставимостта на замяната на ищицте съдът е приел, че дарението на имота е от 1993 г. и не попада в посочената хипотеза. Взето е предвид, че застрояването в имота е налице към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. За да направи извода съдът е взел предвид, че за местността, която попада в терен по пар.4, където се намира процесния имот са действали няколко кадастрални плана – КП от 1936 г., К.“ от 1956 г., К. Т. от 1987 г. и КП „Т.-р.“ от 1989 г. Съдът е взел предвид и заключението на едночленната и тричленна технически експертизи, според които в процесния имот са налице две триетажни масивни жилищни сгради, които са отразени в КП, последния от които е от 1989 г. Прието е, че сградите са били изградени към 1989 г. и поради това съдът е направил извода, че замяната остава в сила и предявения отрицателен установителен иск е неоснователен на това основание. При тези съображения съдът е приел, че искът е неоснователен за част от спорния имот от 1165 кв.м. която попада в имота на ищците и е недопустим за част от същия имот от 32 кв.м., която не попада в границите на възстановения на ищците имот.
Съдът намира, че поставения въпрос за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон относно правната природа и характера на иска, последиците от неговото неуважаване, действието на решението, с което същия е отхвърлен не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. Съгласно даденото тълкуване с ТР № 1 /2009 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуално правен въпрос трябва да е от значение за изхода на спора по делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая поставеният въпрос касае правилността на обжалваното решение, проверка за което се извършва след допускане на касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество. Предмет на настоящото производство е само преценката дали е налице общата предпоставка, визирана в чл.280,ал.1 от ГПК и съответно трите специални предпоставки, обуславящи допустимостта на касационното обжалване. Поставеният въпрос от жалбоподателите не представлява правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора по делото и поради това по същият не следва да се допусне касационно обжалване. С оглед на тези съображения съдът не обсъжда цитираните в изложението решения на състави на ВКС и решение на петчленен състав на ВКС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допустимост на касационно обжалване по втория правен въпрос по приложението на чл.235,ал.1 от ГПК и по-точно относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните. Жалбоподателите не са цитирали задължителна практика на ВКС. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие със задължителните указания, дадени в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, което не е обявено за загубило сила. С обжалваното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция и пред него фактически и доказателствен материал и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивният съд е изложил свои мотиви и е изпълнил задължението си, произтичащо от правораздавателната му дейност с предмет разрешаване на материалноправния спор. Следователно по така поставения правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Съдът намира, че по правния въпрос по приложението на чл. 235,ал.1 от ГПК не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.З от ГПК. Съгласно даденото тълкуване в т.4 от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на настъпили изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречи, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Като взема предвид даденото тълкуване съдът намира, че нормата на чл.235,ал.1 от ГПК е достатъчно ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 259 от 04.03.2010 г. по в. гр. дело № 2183/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: