О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр.София, 08.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3599 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Ш. срещу решение № 106 от 18.04.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, постановено по гр.д. № 546 от 2007 г., с което е отменено решение № 181 от 15.01.2007 г. на Старозагорския районен съд по гр.д. № 578 от 2006 г. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от Д. В. Ш. срещу О. С. З. и Държавата чрез МРРБ и О. управител С иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на Ш. върху недвижим имот, представляващ част от партерния етаж от жилищна сграда със самостоятелен вход, състояща се от две стаи с източно изложение, салонче, килер и кухня със санитарен възел, обща част на етажа до входа, заедно с избата под сградата и 120/360 ид.ч. от дворното място с площ от 360 кв.м., представляващо част от парцел **** в кв.9а по действащия към 1962 г. план на гр. С., а по сегадействащия план- част от парцел ****а от кв.9, намиращо се на бул.”Ц” № 132 в гр. С..
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касатора установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил отчужден от собственика със заповед № 37 от 01.08.1960 г. на основание чл.55а от ЗПИНМ и е станал собственост на общината по силата на самата заповед за отчуждаване, без оглед на това дали е изплатено обезщетение на собственика. От този момент имотът е станал частна общинска собственост, но с оглед съществуващата забрана в чл.86 от ЗС не е можел да бъде придобит по давност до 01.06.1996 г., когато е изменен този член от ЗС. А от 01.06.1996 г. до момента на постановяване на решението на окръжния съд не били изминали 10 години с оглед разпоредбите на пар.1 от ЗД на ЗС, ДВ бр.46 от 06.06.2006 г. и изменения на този параграф, публ. в ДВ бр.105 от 2006 г. и бр.113 от 2007 г., според които придобивната давност за държавни и общински имоти се спира от 01.06.2006 г. до 31.12.2008 г.
Ответниците О. С. З. и Държавата не вземат становище по касационната жалба.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение счита следното: Според разпоредбата на чл.280 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В настоящия случай, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл Старозагорския окръжен съд е дари отчуждаването на имот на основание чл.55а от ЗПИНМ настъпва с влизане в сила на заповедта за отчуждаване или след заплащане на обезщетението за този имот, както изисква разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ след изменението и с ДВ бр.54 от 1956 г. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.55а от ЗПИНМ е специална разпоредба, която изключва приложението на разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ, поради което отчуждаването на имот по реда на чл.55а от ЗПИНМ настъпва по силата на влязлата в сила заповед за отчуждаване, а не след заплащането на обезщетение.
Това решение на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решения № 1* от 11.10.1969 г., № 1* от 21.10.1971 г. и № 2* от 2004 г. на Четвърто г.о., но според касатора противоречи на следните посочени от него решения: решение № 520 от 14.06.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на Четвърто г.о., решение № 1* от 27.05.1960 г. по гр.д. № 2* от 1960 г. на Трето г.о., решение № 2* от 07.10.1971 г. по гр.д. № 1* от 1971 г. на Второ г.о./.
Настоящият състав на ВКС счита, че действително в ЗПИНМ е налице неяснота по отношение на това, дали нормата на чл.55а от ЗПИНМ урежда един специален ред за отчуждаване на имоти, който изключва посоченият в чл.39 от ЗПИНМ ред за отчуждаване след заплащане на обезщетение. Точното прилагане на тези две разпоредби от ЗПИНМ от съдилищата налага тълкуването им от ВКС, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, в което съдът се е произнесъл по въпроса за съотношението между разпоредбите на чл.55а от ЗПИНМ и чл.39 от ЗПИНМ.
Следва да се отбележи, че решение № 5* от 07.12.1998 г. по адм.д. № 2* от 1998 г. и решение № 2* от 24.03.1997 г. по адм.д. № 2* от 1995 г. не могат да мотивират съда да допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като основание за допускане на касационно обжалване е противоречието с практиката на ВКС, докато горепосочените решения са на ВАС, с който ВКС няма задължение да синхронизира практиката си.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 18.04.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, постановено по гр.д. № 546 от 2007 г. по жалбата на Д. В. Ш..
ДАВА на касатора едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 334,53 лв.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.