О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 09.01.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3572 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците, наследници на А. Д. Х. против решение № 183/15.04.2008г., постановено по гр.д. № 243/2007г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решението на РС – Г. Д. по гр.д. № 143/2005г. и вместо това е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР против Г. Й. С. да се признае за установено, че те са собственици по давност и наследство на дворно место от 60 кв.м., находящо се в гр. Х. при граници улица, Г. С. , Наследници на А. и К. Г. и А. Г. , сега попадащо в очертанията на УПИ № І* от кв. 61 и че в сега действащия план, одобрен със заповед № 70/03.06.1991г. е допусната непълнота в кадастралната основа, изразяваща се в не заснемане на вярната имотна граница от към улицата на тази площ и включването й в посочения имот 783, вместо към техния имот
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесните 60 кв.м. не са част от купените с писмен договор от наследодателят на ищците през 1938г. 800 кв.м., не е обсъдил дали те попадат в купеното от него дворно место с договор от 1926г., а е приел, че регулационния план от 1928г. има непосредствено отчуждително действие за мероприятията на уличната регулация, и понеже спорното место е попадало под част от предвидена улица, е приел, че то е станало държавна собственост, която не може да се придобива по давност нито по Закона за държавните имоти /ДВ бр. 66/1941г./, нито по действащия след това ЗС. За да отхвърли иска, съдът е приел освен, че ищците не се лигитимират като собственици на спорното место от 60 кв.м., и, че няма грешка в кадастралната основа, защото тази площ, като придаваема по регулация, която е и приложена чрез плащане и заснет правилно в очертанията на имота, собственост на ответника.
Формулираният в съдържанието на касационната жалба основен материално правен въпрос е по Закона за благоустройство на населените места от 1905г. предвиждането на обществено мероприятие имало ли е вещно правно отчуждително действие и какво е ставало, ако не бъдат изпълнени изискванията за заемане на имота в определения законов срок, както и следва ли да се счита регулацията приложена, ако не са изпълнени условшията за заемане на имота и той се владее от собственика по предишния план.
Обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като счита, че в противоречие с ТР № 3/1993г. на ОСГК и решения на тричленни състави на ВКС, възивният съд е разгледал въпроса за отчуждителното действие на плана, но не и за наличие на основание за заемане на имота и формиране на извод въз основа на това относно това приложена ли е била регулацията по предходните планове.
Ответникът по касация оспорва жалбата по същество, но не взема становище по основанията за допускане.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос е съществен, защото от отговора му зависи изхода от спора. До колкото съдът се е мотивирал с отчуждителното действие на плана от 1928г., позовавайки се на Закона за благоустройство на населените места от 1941г. и не е разгледал дали са били изпълнени предпоставките за заемане на имота, респективно дали владението върху имота е отнето от ищците, съдът е постановил решение в противоречие с практиката на ВКСД – ТР № 3/1993г., поради което касационната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане по същество.
Касаторите доказват обжалваем интерес над 1000 лв., поради което не е налице отрицателната предпоставка по чл. 280, ал.2 от ГПК. Съобразно представената от тях пазарна оценка, установяваща стойността на обжалваемия интерес, касаторите следва да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 140 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 1539/16.05.2008г., подадената от наследниците на А. Д. Х. против решение № 183/15.04.2008г., постановено по гр.д. № 243/2007г. на Окръжен съд – Благоевград
УКАЗВА на касаторите да внесат за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер на 140,40 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, като представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: