Р Е Ш Е Н И Е
№ 291/2009
София, 27.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 30.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1851/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от О. гр. К. против решение от 11.01.2008г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д. №777/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част.
Постъпила е касационна жалба и от Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството против горепосоченото решение,като се навеждат оплаквания ,постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
По жалбата на О. гр. К.
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Предмет на подадената касационна жалба е въззивното решение,в частта му,с която е оставено в сила решението на К. районен съд от 01.11.2007г. по гр.д. №112/2006г. по описа на съда,с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от О. К. против Д. ,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството София,иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ за признаване за установено по отношение на Д. ,че О. К. е собственик на недвижим имот:апартамент №13,бл.53,вх.”А”,находящ се в гр. К.,на основание член 5 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.закони във връзка с параграф 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,както и в частта му,с която е осъдена О. К. на основание член 108 от ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на гореописания недвижим имот.
Въззивният съд е констатирал,че процесният имот е бил предмет на отчуждаване ,по силата на протоколно решение №8/18.02.1967г. на ОНС К. ,на основание член 55 а от ЗПИНМ от неговия собственик И. А. Б. ,който на основание параграф 140 от ППЗПИНМ е бил обезщетен с процесния апартамент,като след влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. закони,неговият наследник А подал заявление вх. №94-А-55/28.09.1992г. до К. на О. К. за отмяна на отчуждаването,който със заповед №94-А-55/28.09.1992г. отменя отчуждаването. Съдът е отбелязъл,че тази заповед на кмета е била отменена със заповед № ОА-102/28.03.1995г. на О. управител на Софийска област,която обаче от своя страна е обжалвана пред ВАС и с решение №243/27.05.1997г. по адм.д. №8058/1995г. по описа на ВАС,е била отменена като незаконосъобразна заповедта на областния управител. Впоследствие, във връзка с промяната на разпоредбата на член 5 ал. 1 от реституционния закон-обнародвана в Д.в. брой 96/1999г. в сила от 08.11.1999г. ,на това законово основание О. К. съставила А. за частна общинска собственост от 14.02.2002г.за процесния имот,на което основание и във вр. с параграф 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС претендира да е собственик на процесния имот. В хода на производството по делото е приет за разглеждане насрещен иск,предявен от Д. , представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството,с която се твърди,че същата е собственик на процесния имот,за който е бил съставен АДС №398 от 21.12.2001г. на основание член 68 ал.1 от ЗДС и член 5 ал. 1 от ЗВСВНОИ ,като се претендира ревандикация на процесния имот,отмяна на съставения А. за общинска собственост на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/,искане за присъждане на сумата от 5308 лева,на основание член 59 ал.1 от ЗЗД,за периода от 14.02.2002г. до 29.11.2006г.,както и иск по член 86 ал.1 от ЗЗД да сумата 1383,64 лева.
Въззивният съд ,след анализ на доказателствата по делото е стигнал до извода,че предявеният от О. К. против Д. , иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПКотм/ е неоснователен. Съдът е приел,че ищецът-О. К. не е придобила собствеността върху процесния имот на твърдяното основание член 5 ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.закони,тъй като отмяната на отчуждаването е настъпила при действието на член 5 ал.1 от горепосочения закон,в редакцията му до изменението с Д.в. брой 96/1999г.,която предвижда при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отчуждаване,като в настоящия случай отмяната на отчуждаването на процесното жилище е настъпила с постановяването на решението от Върховния административен съд, по горното дело на 27.05.1997г.,когато именно е действала разпоредбата на този текст от закона и имотът е станал държавна собственост. Съдът е посочил,че изменението на тази разпоредба на член 5 ал.1 от горепосочения закон е в сила от 08.11.1999г. и същевременно не е предвидено в закона обратно действие на параграф 45 от ЗОС,поради което по силата на тази разпоредба собствеността върху процесния имот не е могла да премине в патримониума на О. К..
Т. изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си ,касаторът твърди,че решението на въззивния съд,в обжалваната му част е неправилно,тъй като процесния имот по силата на член 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.закони,във връзка с параграф 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е станал общинска собственост на основание горепосоченото решение постановено от ВАС. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от постановеното с приложеното по делото решение №243 от 27.05.1997г. по адм.д. №8058/1995г. по описа на ВАС,е отменена заповедта на О. управител на София област,с която е отменена заповед №94-А-55/28.09.1992г. на кмета на О. К.,с която на основание член 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е отменил отчуждителното производство на съществуващата двуетажна масивна сграда в имот пл. №3561 в кв.86 по плана на гр. К.. Към този момент,на постановяване на горепосоченото решение,е действала разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗВСНОИ,в редакцията й от 1992г.,според която при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна. Тази разпоредба на закона е била променена с обнародването й в Д.в. брой 96/1999г.,близо две години след постановеното от ВАС решение,по силата на което процесния имот е преминал в патримониума на държавата. Промяната в горната разпоредба на закона от 1999г. предвижда -при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. Тази разпоредба няма обратно действие и не преурежда настъпилите вече промени,в резултат на отмяна на отчуждаването на тези жилища до момента на влизане в сила на тази промяна в закона.Наред с това, касаторът се позова на член 13 ал.2 от ЗНА,във връзка с промяната на закона настъпила по силата на приетото с параграф 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,която разпоредба от Закона за нормативните актове гласи”актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. Тази разпоредба е приложима при уреждането на взаимовръзката между закона и правилника за прилагането на същия,който е подзаконов нормативен акт и е във връзка с загубването на сила на разпоредби в правилника за прилагане на определен закон,тогава когато се отменя съответно част от този закон,каквато хипотеза не е налице в случая. Това е така,защото през 1999г. ,с посочения ЗИД на ЗОС-параграф 45,е изменена материална норма от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.закони,а именно член 5 от същия и предвиденото в разпоредбата на член 13 ал.1 от ЗНА е неотносимо,поради което подадената касационна жалба се явява неоснователна.
По касационната жалба на Държавата:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд ,в частта му,с която е обезсилил решението на първоинстаницонния съд,с която О. К. е осъдена да заплати на Д. . суматат 5308 лева обезщетение по член 59 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от ползването на процесния имот,в резулатат на спестения наем за същия за периода 14.02.2002г.-29.11.2006г.,ведно със законната лихва,като прекратява производството по делото в тази му част.
Въззивният съд е посочил,че това право,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 59 ал.1 от ЗЗД възниква,когато няма друг иск,с който обеднелият може да се защити. Съдът е приел ,че така предявеният иск е недопустим,доколкото Д. . разполага с друг иск по член 93 от ЗС,съгласно която добивът от вещта,както плодове,прираст от добитък,наем и други такива,принадлежи на собственика й. Тези изводи съдът е основал по твърдението на Д. ,че О. К.,през посочения период от време е отдавала под наем процесното жилище и получения наем е следвало да получи Д. , като собственик на имота,а не О. К.. Освен това съдът е изложил доводи,че О. К. не може да ползва имота и го отдава под наем по пазарните механизми,тъй като за този имот се прилагат предвидените в реституционния закон ограничения, относно възможностите му за предоставяне под наем по предвидения ред и условия в закона.
В жалбата си ,касаторът твърди,че въззивният съд неправилно е приел,че предявеният иск с правно основание член 59 ал.1 от ЗЗД е недопустим,доколкото последният разполага с иск по член 93 от ЗС. Тези оплаквания са основателни. Съдът е длъжен да съобрази заявената пред него претенция,съгласно изложеното в исковата молба,като видно от заявеното с подадената насрещна искова молба,се иска от съда да осъди ответника-О. К. да заплати обезщетение, в посочения размер, за ползата от която държавата е лишена,вследствие невъзможността за упражнява правото си на собственик върху процесния имот за посочения период от време. Напълно неоснователно съдът се позовава на разпоредбата на член 93 от ЗС. Следователно съдът е бил длъжен да се произнесе по съществото на така заявената претенция по тази молба,което не е сторил и в тази част решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от съда в тази му част.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 11.01.2008г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д. №777/2007г. по описа на съда,в частта,с която е обезсилено постановеното на 01.11.2007г. решение на К. районен съд по гр.д. №1121/2006г. в обжалваната му част,с която О. К. е осъдена да заплати на Д. ,сумата от 5308 лева,обезщетение по член 59 ал.1 от ЗЗД,като е прекратено производството по делото в тази му част, и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: