Р Е Ш Е Н И Е
№ 186/2009
София, 17.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1545/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. Д. Н. от гр. С. против решение от 20.07.2007г. на Софийски градски съд,ІVа състав,постановено по гр.д. №3760/2003г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания ,че въззивното решение е непарвилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е касационна жалба и от „Т”АД/в ликвидация/ гр. С.,срещу горепосоченото въззивно решение,в частта му ,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с която са отхвърлени предявените искове с правно основание член 108 от ЗС и член 109 от ЗС от ищците наследници на С. К. С. против ответното дружество-касатора и е осъдено последното да им предаде владението на процесния имот-с площ от 2560 кв.м,включен в УПИ-парцел **** от кв.3 по действащия план от 1997г. на гр. С.,местн.”М”,означен с буквите АЕЖЗИА по скицата на вещото лице от 05.05.200г.,представляващ част от бивша ливада с площ 6,7 дка,находяща се в кв.285-В/стар/ по плана на София Б. и дружеството е осъдено да премахне изградените върху гореописания имот сгради.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
Ответниците по касационната жалба Ц. И. М.,П. Б. Д.,И. Б. Д.,С. В. С.,Л. В. К.,Б. Б. П.,Е. П. М.,В. И. М.,Ц. И. М.,И. С. К.,М. Б. П. и И. И. А.,считат и двете подадени касационни жалба срещу въззивното решение за неоснователни и молят да бъдат оставени без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
По касационната жалба на Й. Д. Н.:
Подадената касационна жалба е допустима и основателна.
С исковата си молба-ищците,в качеството си на наследници-първите трима от тях на В. К. Б. на 03.03.1987г.,а останалите ищци-наследници на С. К. С. на 10.04.1963г.,с която твърдят,че двете общи наследодателки по силата на крепостен акт №1236 д. №1460/31.12.1904г. на Софийски окръжен съд,са били собственици на ливада,описана в крепостния акт ,като находяща се в землището на с. Б.,местн.”Б”,сътояща се от 6,7 дка при съседи:И. Хаджиманов,Х. Мано С. ,Георги К. и И. Ч. ,като ? идеална част от този имот е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС,завзет да държавен с акт №1681/29.05.1949г. на МФ,която част е реституирана по силата на ЗВСОНИ,видно от З. №РД -57-836/03.11.1995г.-индивидуализирана в същата като ? идеална част от ливада от 6550 кв.м в м. Белишка ливада,съставляваща имот пл. №6/стар/ от кв.285/стар/ пл. №1452/нов/ от кв.1/нов/,кад.лист 494,518. За останалата 1/2 идеална част правото на собственост върху този наследствен имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ-съгласно решение №209/23.11.1992г. на ПК София за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи реални граници,на наследници на С. К. С. и В. К. Б. ,описана в същата като ливада от 6550-7000кв.м/по нот.записка/,находяща се в землището на Б. ,в местн.”И”,имот №6,парцел ****в от кад лист 494 по плана на гр. С. от 1980г.,като в същото е отбелязано,че имотът се възстановява в реални граници от 4300 кв.м,в частта извън извършеното строителство и е в регулация,на основание Записка за съдебна делба №106 т.10/1940г. Съгласно уточнението на предмета на иска,направено в съдебно заседание на 26.03.2001г.-процесната част е индивидуализирана като част включена,понастоящем в парцел ****ърви в кв.3по сега действащия план на София от 1997г. м.”М” и означена на скицата на вещото лице по допълнително заключение от 05.05.2000г.,заключена между буквите АЕЖЗИА, от 2560 кв.м,която се владее от ответното дружество и върху която са построени от последното временни постройки,чието премахване се иска на основание член 109 от ЗС,а останалата част от ливадата,отразена по скицата като парцел **** от кв.3 е възстановена по реда на ЗСПЗЗ и не е предмет на заявената претенция. С постановеното решение от първоинстанционния съд така заявените от ищците претенции с правно основание член 108 от ЗС и член 109 от ЗС,са отхвърлени като неоснователни. С въззивното решение, съдът е отменил частично първоинстанционното решение и е уважил така заявените претенции само по отношение на ищците-наследници на С. К. С. ,а в останалата част същото е оставено в сила. За да достигне до този извод,съдът е приел,че процесната ? идеална част от отчуждената по реда на ЗОЕГПНС през 1949 г. ливада е била собственост на наследодателката С,поради което следва да се уважат предявените претенции само от страна на ищците-наследници на С. С. ,а спрямо тези-наследници на В. К. С. е приел,че правилно заявените от тях претенции са отхвърлени,тъй като на наследодателката им е възстановено правото на собственост върху 1/2 идеална част от ливадата по реда на ЗСПЗЗ.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Видно от представената пред въззивната инстанция Записка №106,т.10 от 20.06.1940г. на ІІІ нотариус при Софийски областен съд,за вписване на спогодба-делба на наследствен имот,останал в наследство от общите наследодатели К. С. К. и съпругата му,при която процесната ливада,описана в т.3 от същата,като находяща се в местн.”И”/Беглишката ливада/ от 7 дка при описани съседи,е получена в общ дял от дъщерите им С. и В. К. С. К. ,задено с останалите описани в същата имоти. Това обстоятелство,както и че по делото липсват данни този имот,получен в общ дял от двете сестри-наследодателки на ищците да е бил предмет на последваща делба между тях,респективно между наследниците,което е от важно значение за легитимацията на страните по отношение на повдигнатия спор,който има за предмет част от този описан в горната записка наследствен имот,не е било отчетено и преценено от съда. Това е довело съда до неправилни изводи,който не кореспондират на доказателствата по делото относно легитимацията на част от ищците,в случая тези-наследници на В. К. Б. При отчуждаването на 1/2 идеална част от процесната ливада,същата безспорно е била в съсобственост на двете сестри С,съгласно горепосочения записка по извършената съдебна делба. Неправилно съдът е възприел и е изградил изводите си,единствено на отразеното в А. за завземане на процесния недвижим имот за държавен от 29.05.1949г.,в който е посочено,че в отчуждената част като заварено лице –Спаска Н. С. ,което не обосновава прекратяване на съществуващата съсобственост на описаната ливада между двете наследодателки на ищците. Същата докладна записка е била представена пред ПК при искането за възстановяване на останалата част от процесната ливада и е посочена като основание за възстановяване на тази част,съгласно горепосоченото решение на ПК София и правото на собственост върху тази земеделска земя е възстановена на наследници на двете сестри С. К. С. и В. К. Б. ,което обстоятелство не е било взето предвид от съда и не е било анализирано и преценено във връзка с останалите доказателства по делото,което е от важно значение за правилното решаване на повдигнатия пред съда спор.
По жалбата на „Т”АД/в ликвидация/гр. София:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
Въззивният съд е констатирал,че ответното дружество владее процесния имот и в същото е изградена производствено развойна база по реда на член 120 ал.4 от ЗТСУ,която се състои от преместваеми и сглобяеми сгради,които подлежат на премахване,като е отбелязано,че разрешението за строеж е било за пет години. При анализа на доказателства по делото в тази връзка,съдът е стигнал до извода,че са налице предпоставките на член 1 и член 2 от ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот,който към момента на реституцията съществува във вида и в размерите,в които е бил отчужден и е възстановен на ищците,наследници на отчуждения собственик- С. К. С.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Видно от данните по заключението на техническата експертиза,депозирана пред въззивната инстанция от вещото лице Т. Д. ,същата има за предмет само статута на имота,който включва процесната част предмет на иска и в която същия е проследен по действащите регулационни планове във времето,този от 1979г-според които иммот пл. №6/стар/ попада в кв.1»за административни сгради» и за «производствен комплекс на БСТ»/парцел ****,както и предвижданията по последващите ЧЗРП от 1995г. и отреждането по последния одобрен регулационен план от 1999г.,като в заключението е посочено,че процесният имот е в регулация и представлява част от терен с отреждане за «административна сграда»Съгласно приложените скици налист 65 и 66 от делото,в оцветената в черевено част е налице застрояване,за което има данни,че е за сгради с временен характер,обаче по скиците и останалите данни ,свързани с процесния парцел **** отразено застрояване и извън процесната част оцветена в червено,за които сгради се твърди,че са функционално свързани. Тези данни и доказателствата в тази връзка не са били предмет на отделна преценка и изследване от страна на съда. Необходимо е да се възложи допълнителна задача на вещото лице относно вида и статута на извършеното застрояване в парцел **** от кв.3 по сега действащия план ,като се отрази от същото налице ли е функционалана свързаност на това застрояване на сградите,какъв тип застрояване е извършено и какъв е характера на изградените сгради,включително и в процесната част от този имот,както и какъв е градоустройствения им статут. Изясняването на тези обстоятелства е от важно значение за правилните изводи на съда относно наличието на условията за настъпване на реституционния ефект спрямо отчуждения имот,съобразно изискванията на ЗВСОНИ.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 20.07.2007г. на Софийски градски съд,ІVа състав,постановено по гр.д. №3760/2003г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: