Р Е Ш Е Н И Е
№ 98/2009
София, 11.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1007/2008 година
Производството е по член 231 и сл. от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.12 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по молба,подадена от Н. Й. А. от гр. Г. за отмяна на влязлото в законна сила решение №139/21.12.2007г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по касационно гражданско дело №150/2007г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решението от 16.06.2007г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д. №373/2007г. по описа на съда,като е отменено решение №118/01.03.2007г.,постановено по гр.д. №1885/2006г. по описа на Г. районен съд и са отхвърлени предявените от Н. Й. А. против СОУ”Г”гр. Горна О. ,обективно съединени искове с правно основание член 344 ал.1 т.1 от КТ,за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,по член 344 ал.1 т.2 за възстановяване на ищцата на заеманата преди това длъжност”начален учител” и по член 344 ал.1 т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа в размер на 2400 лева,като неоснователни и недоказани.
В молбата за отмяна се твърди,че преди постановяване на горепосоченото решение на Великотърновски апелативен съд,е налице влязло в законна сила на 08.12.2006г., решение №1016/17.11.2006г. на Г. районен съд,постановено по гр.д. №797/2006г. по описа на същия съд,произтичащо от един и същ правопораждащ факт-наличие на експертно решение на ТЕЛК,като и по двете дела предмета е един и същ,че ищцата като инвалидизирана не може да работи на длъжността”начален учител”,поради което е налице сила на пресъдено нещо и счита,че второто решение,постановено по горното дело от Великотърновски апелативен съд му противоречи и следва да бъде отменено.
В писменото си възражение,ответника по молбата за отмяна СОУ”Г” гр. Г.,счита че молбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока,предвиден в член 232 ал.1 от ГПК/отм/ и е процесуално допустима.
Подадената молба за отмяна е неоснователна.
С решение №1016/17.11.2006г. на Г. районен съд,постановено по гр.д. №797/2006г. по описа на съда,в производството по делото по предявен иск с правно основание член 74 ал.4 вр. с ал.1 пр.1 вр. с чл.118 ал.1 от КТ,е обявено допълнително споразумение №755/24.03.2006г. към трудов договор №156/27.08.1999г.,сключен между Н. Й. А. и СОУ”Г” гр. Г. за недействително,поради противоречие със закона. По силата на това споразумение е била изменена длъжността на ищцата А от „начален учител” на „възпитател” при срок на договора- 3 години и при запазване на основното месечно трудово възнаграждание. Предмета на спора в настоящия случай е възникнал при наличие на трудово правоотношение между работодателя –ответника по иска и ищцата,в качеството и на страна по същото,като със сключеното допълнително споразумение е било изменено съществуващото такова по сключения трудов договор,което е било признато от съда с горното решение за недействително поради противоречие със закона. При този спор тази промяна е била отменена от съда и не е налице прекратяване на съществуващото трудово правоотношение.
Решението на Великотърновския апелативен съд,постановено по горното дело,чиято отмяна се иска с подадената молба,е свързано с възникнал трудов спор, по повод издадената от работодателя на ищцата З/12.12.2006г.,с което на основание член 325 ал.1 т.9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните и предявените в тази връзка обективно съединени искове,които съдът е разгледал са с правно основание член 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ. Предмета на делото в случая се отнася до издадената заповед за уволнение,чиято отмяна се иска като незаконна,възстановяването на работа на предишната длъжност, заемана от ищцата и искане за изплащане на дължимо обезщетение на ищцата,за времето през което последната е останала без работа,които претенции са били отхвърлени от съда, като неоснователни,в резултат на което трудовото правоотношение между страните вече не съществува,тъй като същото е прекратено с горепосочената заповед. Ето защо, това второ решение,чиято отмяна се претендира не е постановено по идентичен спор, и не може да се приемат твърденията на молителката за сила на пресъдено нещо,както и че е налице постановяване на последващо решение,което противоречи на предишното,поради което не е налице хипотезата на член 231 ал.1 в.”г” от ГПК/отм/
В. от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Й. А. за отмяна на решение №139/21.12.2007г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по к. гр.д. №150/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: