Р Е Ш Е Н И Е
№ 262/2009
София, 16.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 16.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1801/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Н. Й.,чрез процесуалния му представител адвокат Е,против решение №11/15.02.2008г. на Плевенски окръжен съд,ГО,постановено по гр.д. №789/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Ц. В. Д.,П. Г. Д.,Г. Н. Й.,Л. И. Н.,М. Й. Н. и Е. Л. П. не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си ,въззивният съд е отменил решение от 16.05.2007г. постановено по гр.д. №2849/2006г. по описа на Плевенски районен съд,като вместо него е постановено: отхвърля като неоснователен предявеният от Л. И. Н.,И. Н. Й.,Г. Н. Й. ,М. Й. Н. и Е. Л. Н. против Ц. В. Д. и П. Г. Д.,иск с правно основание член 108 от ЗС за предаване на владението върху следния недвижми имот:Хале/селскостопански склад/ с ЕКАТТЕ 65070,находящ се в землището на с. С.,Плевенска област,”Б” при описани граници. Съдът е констатирал,че съгласно съдържанието на приложения констативен нот.акт №165/2006г. по описа на нотариус В. П. ,се установява,че наследодателят на ищците-Л. Н. ,И. Й. и Г. Й. Н. Й. Н. и ищецът М. Й. Н.,са придобили съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот,придобит от търг,сключен на 29.03.1996г. с представителите на правоимащите по параграф 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ,хале за юници №1 в І –ви стопански двор на бившето ТКЗС с. С.,който имот по действащия към момента на сключване на тази сделка парцеларен план е ситуиран в парцел ****,кв. №12,съгласно приложената скица. След анализ на доказателствата по делото,както и данните по депозираната съдебно-техническа експертиза,съдът е стигнал до извода,че ищците се легитимират като съсобственици на процесния имот,но не е налице втората предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция-ответниците да владеят процесния имот. Изложени са доводи,основаващи се на събраните по делото доказателства,установяващи обстоятелството,че ответниците също са закупили от правоимащите хале,построено в същия стопански двор,което е с №3 и се владее от последните,като същото е различно от придобитото от ищците хале №1,въпреки,че и двете халета са с еднакви граници. Съдът е посочил,че по плана на новообразуваните имоти предоставеното на ответниците по иска и ползвано от тях хале №3 се опознава като постройка в имот №012009,чиито съседи са имоти с №№0120008,012058 и 012057,съставляващи стопански двор на МЗГ,идентични със съседите на имот №012007,в който е построено процесното хале №1. В резултат на този анализ ,съдът е стигнал до извода,че ответниците действително владеят недвижим имот,представляващ хале/селскостопански склад/,находящ се в землището на с. С.,в местн.”Бивш І-ви стопански двор,който обаче не е идентичен с имота,предмет на правния спор.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си ,касаторът И. Й. твърди,че по безспорен начин е установено,че е собственик на процесния имот,като се позовава на съдържанието на нот.акт №26 ,н.д. №165/2006г.,който е акт е приложен с исковата молба и от който ищците,настоящи касатори,черпят правото си на собственост спрямо процесния имот,индивидуализиран като хале,построено в имот пл. №012007 на площ 4,212 дка,което съдържание и стойност като доказателствено средство,установяващо правото на собственост върху описания имот,са били предмет на анализ и оценка от въззивния съд. Наред с това, се позовава за пръв път на констативен нот.акт №25,н.д. №164/2006г. на нотариус В. П. ,който освен ,че не е бил представен по делото и не може да се приема в настоящото касационно производство,се отнася до друг обект,незаявен с исковата молба. С касационната жалба се въвеждат нови твърдения,различни от заявеното с исковата молба,а именно,че ищците са собственици и на двете халета,процесното хале №1 и това ,в което се намира ответника,които твърдения не следва да се обсъждат,защото не са предмет на заявената с исковата молба претенция. Също така, се правят доводи,че ответниците по иска не са представили доказателства за собствеността си,които също са неоснователни. По така заявената от ищците ревандикационна претенция относно процесния недвижим имот,ищците са длъжни да докажат по категоричен начин,че са съсобственици на процесния имот,което съдът е приел че е налице,но не са доказали втората необходима предпоставка за уважаване на ревандикационния иск,а именно че процесния имот се владее от ответниците без правно основание. Напротив,по делото са налице достатъчно доказателства,че ответниците не се намират и не владеят имота,предмет на заявената от ищците претенция ,а същите владеят друг такъв обект в същия стопански двор,идентифициран по друг начин,който не е идентичен с процесия,поради което съдът правилно и отхвърлил предявеният ревандикационен иск като неоснователен и изводите му кореспондират с установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №11/15.02.2008г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д. №789/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: