О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София,18.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 23/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Е. Д. М. –Христова от гр. С. против решение №220/22.10.2008г. на Сливенски окръжен съд,постановено по гр.д. №427/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си на касационните основания за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване предвидено в член 280 ал.1 от ГПК. В тази връзка се излагат доводи,че постановеното въззивно решение е неправилно,не са обсъдени всички обстоятелства,като са нарушени съществвени съдопроизводствени правила,а именно съдът не е разпределил доказателствената тежест.
С решението си, въззивният съд е отменил решението на първоинстаницонния съд и е отхвърлил иск на Е. Д. М. за признаване за установено по отношение на О. с. за з. и гори гр. С.,че наследниците на Е. Х. М. имат право на възстановяване върху лозе мараш с площ 3 дка в местн. Рамануша- К. в землището на гр. С.. С решаващите си мотиви съдът е посочил,че на възстановяване правото на собственост върху земеделските земи,притежавани до образуването на ТКЗС,подлежат тези имоти,за които по несъмнен начин се установява с доказателствата по делото ,че са били притежавани като собствени от правоимащите лица,които следва да им се възстановят,респективно на техните наследнициПо отношение на процесния имот съдът е стигнал до извода,че заявената претнция е останала недоказана,тъй като по делото няма данни как е бил придобит процесния имот,а също така е установено, че към 1949г. такъв имот не е притежаван от наследодателката на ищцата,нито има данни за идентичност с установените други притежавани от последната имоти.
В писменото изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване единствено се цитира текста на разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,без касаторът да посочва конкретни актове на ВКС,в противоречие на които е решен същественият въпрос,съгласно изискванията на горепосочената разпоредба от ГПК,нито има приложени такива с подаденото изложение. Наведените аргументи от касатора по своята същност представляват касационни оплаквания по член 281 ал.1 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №220/22.10.2008г. на Сливенски окръжен съд,гражданско отделение,постановено по гр.д. №427/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: