О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 471/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. В. Т. против решение №901/24.07.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №2716/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,като това е нормата на член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ- за значението на писмените документи като доказателства за установяване на права. Излагат се аргументи,че е необходимо да се тълкува предвиденото в тази разпоредба относно дали и за кои писмени доказателства,извън конкретно изброените следва да бъде признато значението на надлежен документ,който установява правото на реституция на земеделски имот,като се сочи в частност записването на имота в разписния лист към кадастралния план на местността.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че предявеният иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е останал недоказан,тъй като ищцата,която носи доказателствената тежест и твърди,че нейният наследодател е придобил правото на собственост върху процесния имот в периода 1930-1956г.,не установява с изискуемите от закона писмени доказателства началния момент на давностно владение за нейния наследодател,каквито доказателства не са ангажирани в процеса.
Посочената разпоредба на член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ предвижда правото на собственост върху претендирани за реституция земеделски земи да се доказва с нотариални актове,делбени протоколи,протоколи на трудово –кооперативни земеделски стопанства,емлячни регистри,молби –декларации за членство в ТКЗС,счетоводни книги за плащане на рента,протоколи и решения за оземляване,в това число и по ЗТПС и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Посоченото в тази норма като допустимо е ясно очертано,като лимитативно са изброени актовете и писмените доказателства,с които се доказва правото на собственост върху подлежащ на възстановяване земеделски имот,като законодателят е посочил и други писмени доказателства,след това изброяване,по общия принцип допустими от закона. Не съществува неяснота или празнота по тази нормативна уредба,нито същата налага ново тълкуване и установяване на нова съдебна практика,тъй като има достатъчно ясна съдебна такава по прилагането на тази норма в продължителен период от време,без същата да е променяна. Исканото от ищцата произнасяне, във връзка със записванията на имотите в сочения регистър,всъщност е въпрос по същество на спора,който е бил обсъден от въззивния съд, и оценен,с оглед доказателствата по делото,и по същество е свързано с касационните оплаквания на касатора по смисъла на член 281 т.3 от ГПК. Ето защо,не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №901/24.07.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №2716/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: