О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 494/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. №1575/19.01.2009г.,подадена от Л. Б. С.,Христо Б. С. ,Емилия Л. И. ,Гергана Л. И. ,Нелли Г. П. ,Лиляна Г. Кафеджийска,Людмил Х. М. ,Крум Х. М. ,Димитър С. Д. ,Калина С. Т. ,Виктор С. Т. ,Елена Т. М. ,Невена Г. М. ,Райна К. Р. ,Мария К. К. ,Георги К. Кафеджийски,Харалампи К. Кафеджийски,Светослав К. Кафеджийски,Йосиф В. Кафеджийски,Диана П. Кафеджийска,Петко Г. Кафеджийски и М. Г. Кафеджийски против решение №369/12.12.2008г. на Софийски градски съд,ГО,Втори „Д” въззивен състав,постановено по гр.д. №4267/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба,с депозирани писмени отговори,съответно от ТПК”С” София и този ,депозиран от ответника Л,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че ищците твърдят,че им е възстановена собствеността върху процесната площ по силата на ЗВСОНИ,като в тяхна тежест е установяването на всички предпоставки по възстановяване на собствеността,което е останало недоказано,както по отношение идентификацията на претендирания имот с притежаваните след делбата от 1939г. имоти, така и не се установява,че процесната част към момента на влизане в сила на реституционния закон,да е отговаряла на необходимите предпоставки за реституция-да съществува реално в размерите в които е била отчуждена,свободна от осъществено строителство,за което е отредена,свързано с условията за настъпване на реституционния ефект,предвиден от закона.
Касаторите формулират материалноправния въпрос ,като свързан с прилагането на ЗВСОНИ по отношение на имоти,одържавени по реда на ЗОЕГПНС,предоставени на кооперации по реда на ЗПИНМ,прекратяване на кооперации и възстановяването им,както и възстановяване на собствеността на кооперации по параграф 1 от ДР на ЗК и ПМС №192/1991г.,които са решени в противоречие с практиката на ВКС,след което като аргументи следва излагане на фактологията по делото,изброяване на доказателства събрани по делото,с които се твърди,че е доказана претенцията на ищците и които са били предмет на анализ и оценка от въззивния съд,според касаторите неправилно.
Така изложеното всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
На второ място касаторите твърдят,че произнасянето по горепосочените материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона,основание за касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 т.3 от ГПК и отново се излагат касационни оплаквания,във връзка с неправилна преценка на съда на доказателствата по делото,описаните заповеди-административни актове ,свързани с възстановяване на собствеността на ответната кооперация.
Постъпила е касационна жалба вх. №6529 и от Г. М. Д. Г. ,Момчил А. Г. ,Богомила К. Х. В. ,Павлина Рафаил Щ. и В. С. Д. против горепосоченото въззивно решение.
В отговора си по тази касационна жалба ответникът по касационната жалба ТПК”С” гр. С. счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,като претендира заплащане на разноски за тази инстанция.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите твърдят,че решението е постановено в нарушение на материалния закон и противоречие с практиката на ВКС,като се навеждат аргументи,че съдът е нарушил разпоредби на ЗВСОНИ,непреценявайки събраните по делото доказателства във връзка с отчуждения по ЗОЕГПНС имот,чиято реституция настъпва по силата на закона,което им твърдение се подкрепяло от становището на ОСГК,изразено в Тълкувателно решение №1/17.05.1995г. по гр.д. №3/1994г. Това твърдение е неоснователно,тъй като видно от мотивите на въззивния съд ,при преценката му за настъпил реституционен ефект, по силата на закона,същият се е ръководил, както от съдържанието на нормите на реституционния закон,така и от постоянната практика на ВКС, в тази връзка,изразената с цитираното от касаторите тълкувателно решение.
Наред с това се навеждат аргументи,че от за значение за точното прилагане на закона,свързано с решаването на въпроса относно издадената З. № РД-62-01-/15.05.1997г.,издадена от административния орган,наречена допълваща,която според касаторите е един нищожен административен акт и не поражда правни последици,като въпреки това съдът незаконосъобразно е приел,че е налице последваща валидна прехвърлителна сделка между кооперацията и третото лице-също ответник по делото. Така изложеното всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които могат да бъдат разглеждани и обсъждани по съществото по касационната жалба,след допускане на касационно обжалване,но не и основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,която хипотеза изисква наличие на непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването..
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №369812.12.2008г. на Софийски градски съд,Гражданско отделение,Втори „Д” въззивен състав,постановено по гр.д. №4267/2006г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Л. Б. С.,Христо Б. С. ,Емилия Л. И. ,Гергана Л. Х. ,Нелли Г. П. ,Лиляна Г. Кафеджийска,Людмил Х. М. ,Крум Х. М. ,Димитър С. Д. ,Калина С. Т. ,ВикторСтефков Т. ,Елена Т. М. ,Невена Г. М. ,Райна К. Р. ,Мария К. К. ,Георги К. Кафеджийски,Харалампи К. Кафеджийски,Светослав К. Кафеджийски,Йосиф В. Кафеджийски,Диана П. Кафеджийска,Петко Г. Кафеджийски и М. Г. Кафеджийски да заплатят на ТПК”С”гр. София сумата 500 лева/петстотин лева /разноски по делото за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Г. М. Д.Гончарова,Момчил А. Г. ,Богомила К. Х. В. ,Павлина Рафаил Щ. и В. С. Д. да заплатят на ТПК”С” ГР. София сумата 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: