О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
София, 17.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №834/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „А”А. гр. С. против решение №177/12.03.2009г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д. №64/2009г. по описа на съда,с което е оставено в сила решение от 23.06.2008г. по гр.д. №566/2007г. по описа на С. районен съд в частта,с която съдът е признал за установено по отношение на П. А. М. и „А” А. гр. С.,че В. А. М.,Г. А. М.,Л. А. М. и З. А. Д.,като наследници на А. М. М. ,б.ж. с М. ,поч. през 1959г.,са собственици на ? ид.ч. от следния земеделски имот в землището на с. М. в местн.”С”/”Гариня”/ с площ 1,212дка,съставляващ имот №012015 по картата на възстановената собственост в землището на същото село,по исковете с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и в частта,с която ответникът П. А. М. е осъден да заплати на щиците сумата 1205 лева разноски,като обезсилва решението в частта,с която на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/ съдът е отменил нот.акт №42,т.ІА,рег. №864 по н.д. №57/2006г. на нотариус С. Х. ,рег. №864,с район на действие РС С. и прекратява производство в тази му част,а в останалата му част, решението като необжалвано е влязло в законна сила.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът с въззивното решение се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос-наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск по член 97 ал.1 от ГПК/отм/,който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата,както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,основание за касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба В. М. ,Г. М. ,Л. М. и З. Д. в писменото си възражение,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че възражението на ответника „ инженеринг”А. София за недопустимост на производството по делото поради липса на правен интерес от предявявеното на иск по член 97 а.1 от ГПК/отм/ срещу дружеството с довода,че при владение от страна ответника за ищеца е налице единствено интерес от предявяването на ревандикационен иск по член 108 от ЗС,е неоснователно. Съдът е изложил аргументи,че ищците в исковата молба не твърдят,че имота се владее от някой от ответниците,нито пък в хода на производството по делото са ангажирани такива доказателства,установяващи упражнявана фактическа власт върху имота от ответниците,напротив видно от показанията на разпитаните свидетелите А,посочват,че процесната ливада последните десет години се коси от В. М. и Л. М. по делото. В тази връзка са и изводите на съда относно възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника П,респективно за втория ответник,в изискуемия десетгодишен давностен срок,което твърдение е останало недоказано.
Според доводите на касатора,последният упражнява владението върху целия процесен имот,поради което за ищците предявяването на иск по член 97 ал.1 от ГПК/отм/ е недопустим,когато на разположение имат осъдителен иск,като прилага посочените в изложението съдебни актове на ВКС,постановени в този смисъл. В тази връзка се позовава на константна съдебна практика на ВКС по отношение наличието на правен интерес,като се излагат аргументи,че при липсата на правен интерес от търсената с установителния иск защита, ищците следва да предявят осъдителен иск, което непротиворечиво се приема в практиката,поради което постановеното съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото на прекратяване.
Така изложените от касатора твърдения,както и доводите и аргументите му в тази връзка ,са неоснователни и не отговарят на установеното с доказателствата по делото,които са довели съда до неговите решаващи изводи при постановяване на решението. Напротив произнасянето на съда по този процесуалноправен въпрос е в съответствие,а не в противоречие,с цитираната практика на ВКС.
По отношение наличието на хипотезите на член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,в изложението на касатора,освен цитирането на текста на закона,не са посочени никакви аргументи в тази връзка,нито са приложени влезли в сила решения на съдилища долустоящи на ВКС,по сходни казуси,където поставения процесуалноправен въпрос да е решен различно с настоящото въззивно решение,нито е посочена неяснота или празнота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,поради което не са налице и основанията тази разпоредба за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №177/12.03.2009г. на Софийски окръжен съд,гражданска колегия,първи състав,постановено по гр.д. №64/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „А”А. гр. С. да заплати на В. А. М.,Г. А. М.,Л. А. М. и З. А. Д. сумата 1000 лева/хиляда лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: