О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 24.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5367/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. с. с. гр. П. против решение №274 от 21.07.2008г. по гр.д. №227/2008г. по описа на Апелативен съд гр. П.,в частта му ,с която е оставено в сила част от решение №117/23.01.2008г. по гр.д. №1880/2007г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Постъпила е и касационна жалба против горепосоченото решение на въззивния съд,подадена от Апелативна прокуратура гр. П.,в частта,с която П. на Република България е осъдена солидарно с О. с. с. гр. П. да заплати на С. С. Г. от гр. П. сумата 3000 лева общо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и неимуществени вреди от незаконно задържане под стража,както и съдебни и деловодни разноски в размер на 120 лева.
Във връзка с подадената касационна жалба от О. с. с. гр. П.,е депозирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,с което касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с произнасяне по нередовна искова молба,в която ищецът не е посочил основанията за солидарно осъждане на ответниците по иска П. на РБ и Окръжната с. с. гр. П.. В подкрепа на това си твърдение,касаторът посочва решение №1516/05.07.2004г. на Върховен касационен съд,ІVгр.отд.,постановено по гр.д. №125282003г. по описа на съда,според което държавата носи отговорност за вредите причинени от незаконни действия на административните или правозащитните органи,като исковата молба е нередовна,щом в нея не са разграничени причинените имуществени и неимуществени вреди и не е посочено при искане за солидарно осъждане на ответниците основанието за солидарната им отговорност. Това решение е неотносимо н настоящия случай,при който видно от съдържанието на исковата молба е предявен иск против О. с. с. гр. П. и П. на РБ,с правно основание член 2 ал.2 т.1 и т.2 от ЗОДВПГ/понастоящем ЗОДОВ/,с което ищецът претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в посочения размер с искане за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на дължимото обезщетение. Посоченият съдебен акт на ВКС,приложен към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,се отнася до разграничаване на отговорността на държавата по предявени искове по ЗОДВПГ,в хипотезата,когато ответник по така заявените искове са органи на изпълнителната власт,на които е възложена административна дейност и тези искове намират правото си основание по член 1 от ЗОДВПГ,а за вреди причинени на граждани от органите на следствието и прокуратурата,какъвто е настоящия случай,държавата отговаря само в изчерпателно изброените случаи в член 2 от ЗОДВПГ,поради което същото е неотносимо към решения с постановеното решение,предмет на настоящата касационна жалба,правен спор.
Към касационната жалба,депозирана от Апелативната прокуратура гр. П.,са изложени основания да допускане на касационно обжалване ,като се обосновава на първо място наличието на хипотезата съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК. В подкрепа на това твърдение касаторът сочи,че постановеното въззивно решение е в противоречие с практиката на ВКС по аналогични правни спорове,без се позовава на конкретни съдебни актове и тълкувателни решения на ВКС в тази връзка,както и твърди,че е свързано с точното прилагане закона относно присъждането на обезщетение за неимуществени вреди,в съответствие с принципа за справедливост по член 52 от ЗЗД. Така изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване ,всъщност представляват касационни оплаквания съгласно член 28 1 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №274/21.07.2008г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д. №227/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: