Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
София, 21.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 18.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3335/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”б” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. З. Х. и П. Б. Х. против решение №88/19.02.2008г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д. №1128/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба К. И. Д. в писменото си становище,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение №1797/01.11.2007г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №2958/2006г. по описа на същия съд,с което е отхвърлен предявеният иск от Г. З. Х. и П. Б. Х. против К. И. Д. за заплащане частично на сумата от 20 000 лева,като част от сумата 50 000 лева,представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди,изразяващи се в неполучаване на част от продажната цена на вземането им по договора за цесия,сключен между тях и С. С. ,в резултат на образуването на гр.д. №1371/2005г. по описа на Пловдивски окръжен съд,като неоснователен и недоказан.
В жалбата си касаторите правят оплаквания за неправилно приложение на закона и неправилни изводи на съда. На първо място се твърди от касаторите,че наличието на повдигнатия от ответницата спор,във връзка с нейното задължение,в качеството й на поръчител и образуването на посоченото гражданско дело,както и спирането по изпълнителното дело, рефлектира и върху самото вземане и върху цената на която то може да бъде реализирано,поради което е довело до отбив на уговорената цена по договора за цесия ,като е налице основание за ангажиране отговорността на ответницата Д по член 45 от ЗЗД. Тези оплаквания са неоснователни. Отговорността за непозволено увреждане по член 45 от ЗЗД се поражда от наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,като причинната връзка следва да бъде доказана във всеки конкретен случай. С оглед събраните по делото доказателства,както и предвидените хипотези в сключения от ищците предварителен договор със С. С. ,не обуславят наличието на предвидените елементи от фактическия състав на член 45 от ЗЗД. Преди всичко самото оспорване на задължението от настоящата ответницата,в качеството и на поръчител,наред с останалите лица,които са имали същото качество по този договор,не представлява виновно и противоправно поведение,което е довело до настъпване на вредоносен резултат,а именно намаляване на продажната цена по сключения договор за цесия,поради наличие на този правен спор. Това е така,защото в случая не е налице причинна връзка между завеждането на гражданското дело от ответницата Д предвиденото в т.9 от предварителния договор,свързано с липсата на претенции от трети лица спрямо вземането,предмет на договора. Безспорно,предявеният отрицателен установителен иск от настоящата ответница К. Д. срещу настоящите ищци Г. Х. и П. Х. ,изразяващ се в твърдение за липса на вземане към нея от страна на последните в размер на 45000 евро,което е коренно различно от предвиденото в горепосочения предварителен договор,а именно претенция към вземането предмет на същия,възлизащо на 360 000 евро,което е било обезпечено чрез ипотека на недвижими имоти,а също така и с наличието на поръчители. Следователно, предприетото от настоящата ответница Д. ,не може да обоснове в конкретния случай наличие на причинна връзка между предявяването на иска и настъпване на вредоносен резултат за ищците,за какъвто те твърдят,че са понесли при сключване на окончателния договор за цесия с лицето С. С. Преди всичко тези договорни отношения между тях и С. не могат да обвържат пораждане на деликтна отговорност за ответницата Д,поради липса на посочените елементи на фактическия състав на член 45 от ЗЗД,поради което съдът при постановяване на решението правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №88/19.02.2008г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д. №1128/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: