Р Е Ш Е Н И Е
№ 235/2009
София, 29.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 09.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1694/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. С. М.,Н. С. М. и С. Д. К. против решение от 06.02.2008г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д. №706/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение ,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Б. К. С.,Д. Г. С.,К. К. Ч. и П. П. Ч.,в писмения си отговор ,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение от 15.09.2007г. по гр.д. №1314/2006г. по описа на К. районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Е. С. М.,Н. С. М. и С. Д. К. иск по член 108 от ЗС против К. К. Ч. и П. П. Ч.,за отстъпване на собствеността и предаване на владението на земеделски имот-нива с площ от 0,417 дка,пета категория,находяща се в местн.»Разкръстие»,в землището на с. Ж.,област К. ,представляващ имот №03044 по картата на землището при описани съседи,който имот е изчертан с черни линии като имот №03044 по картата на землището на скица-приложение №1 към заключение №21/11.01.2007г. на вещо лице Л. В. ,неразделна част от решението,както в частта за присъдените разноски пред първата инстанция. Със същото решение въззивният съд е обезсилил горепосоченото решение на първоинстаницонния съд,в частта,с която е отхвърлен иска на горепосочените ищци срещу ответниците Б. К. С. и Д. Г. С.,за отстъпване собствеността и предаване на владението на земеделски имот-трайни насаждания с площ 0,593 дка,пета категория,находящ се в местн»Разкръстие»,в землището на с. Ж.,област К. ,представляващ имот пл. №032045 по картата на землището при описани съседи,който имот е изчертан с черни линии като имот №932045 по картата на землището на скица-приложение №2,неразделна част от решението и прекратява производството по делото в тази му част. Също така с решението си, въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и в частта му,с които са отхвърлени :искането по член 431 ал.2 от ГПК против К. К. Ч. и П. П. Ч. за отмяна на констативен нотариален акт №20,т.VІІ,н.д. №2243/1994г. на нотариуса при КРС и същото искане на същото основание против Б. К. С. и Д. Г. С. за отмяна на констативен нотариален акт №25,т.VІІ,н.д. №2248819994г. по описа на нотариуса при КРС.
Въззивният съд е констатирал,че ищците черпят правото си на собственост спрямо процесните имоти,на основание реституирането им по реда на ЗСПЗЗ,в качеството им на наследници на общия наследодател С,съгласно решение №26-Р/12.03.1997г. на ПК гр. К.,описани в пункт 7 и 8 от решението,за което са се снабдили с констативен нотариален акт №150,т. Х ,н.д. №3021/1997г. на нотариуса при КРС. Ответникът К. К. Ч.,по време на брака му със ответницата П. П. Ч.,се снабдил с констативен нотариален акт за собственост №20/3.10.1994г.,на основание параграф 4»а» от ПЗР на ЗСПЗЗ за имота,част от описания като имот пл. №032044 в пункт №7 от геропосоченото решение,а ответникът Б. К. С.,по време на брака му с ответницата Д. Г. С.,се снабдил с констативен нотариален акт № 25/03.10.1994г. на нотариуса при КРС,за право на собственост на основание параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ, част от описания пл. №032045, в пункт №8 от решението на ПК. При анализа на доказателствата по делото,съдът е приел,че горепосоченото решение на ПК,с което се възстановява правото на собственост върху описаните земеделски земи на наследодателя на ищците е нищожен административен акт,като постановен от незаконен състав,доколкото едно от подписалите го лица не е от членовете на ПК,към момента на постановяването му. Изложени са аргументи,че така постановеното решение е издадено от некомпетентен орган,доколкото същия е действал в ненадлежен/незаконен/ състав и не поражда действие,поради което е стигнал до извода,че за процесния имот не е проведена предвидената по реда на закона процедура и същата е останала незавършена,като не е настъпил реституционния ефект,предвиден по закона. Ето защо,въззивният съд е приел,че предявеният срещу ответниците Б,ревандикационен иск е недопустим,като преждевременно заведен,тъй като липсва инидвидиуализиран обект на собственоста,годен като такъв за търсената от съда защита. По отношение заявената ищцона претенция спрямо другите двама ответници К. и П. Ч. ,съдът е отбелязъл,че макар за тях да са налице аналогични изводи, иска спрямо последните се явява неоснователен,тъй като се установява по делото,че последните не владеят процесния имот,предмет на ревадикацията,което обстоятелство е било установено като променено в процеса на настоящото производство и правилно искът спрямо тези ответници е отхвърлен,поради което е потвърдил решението на първоинстаницонния съд в тази му част.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Предмет на заявените от ищците претенции е земеделска земя,за правото на собственост върху която последните се основават на приключила процедура по възстановяването на собствеността на описаните имоти,в стари реални граници на общия наследодател С,с влязло в сила решение №26-Р от 12.03.1997г. на П. комисия гр. К.,придружено със заверени скици на същата. Решенията на ПК по член 18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ,по който ред е постановено горепосоченото решение на ПК К. , имат конститутивно действие,тъй като с постановяването им се индивидуализират земеделските земи,като същите представялват необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданско правно действие. Реда на постановяване на тези решения е уреден в специален закон и правилника за приложението му ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,като при преценката си за завършена административна процедура,съдът следва да се ръководи от разпоредбите на този закон и изискванията ,предвидени от същия за окончателното приключване на предвидената процедура и настъпването на реституционния ефект от същата. Видно от данните и доказателствата по отношение на процесните имоти са налице необходимите актове,завършващи предвидената в закона процедура по възстановяване на правото на собственост върху тези земеделски земи,принадлежали на общияна следодател на ищците. Въпреки,че това е констатирано от въззивния съд,последният неправилно и в несъотевтствие с доказателствата по делото е приел,че решението на ПК е постановено от ненадлежен състав и не е породило необходимото действие. В тази връзка съдът не е взел предвид не е обсъдил доказателствата по делото,приложеното на лист 50 по гр.д. №1314/2006г. по описа на К. районен съд, писмо на МЗГ относно щатния състав на П. комисия К. към 12.03.1997г.,който налага извода,че тази комисия е действала и е постановила решение №26-Р/12.03.1997г.,в надлежен състав,определен от Министъра на земеделието и горите,както по отношение на броя на членовете на същата,предвиден в закона,така и по отношение на поименния състав на членовете на тази комисия. Подписването на това решение от посочената в състава на същата –Анелия А. ,за която се установява с доказателствата по делото,че същата не е член на комисията,но е работила като техник-специалист към същата,не прави това решение на ПК нищожно,още по –малко постановено от некометентен орган,поради липса на надлежен състав,защото както вече бе посочено по-горе доказателствата по делото обосновават наличието постановяването от компетентен състав. При това положение неправилни са изводите на съда за последиците от така постановеното на решението на ПК,издадено по реда и при условията предвидени в ЗСПЗЗ,довело до настъпване на реституционен ефект спрямо процесните имоти,което е обусловило и погрешна преценка на съда,за определянето на крайните изводи за недопустимост на заявените от ищците претенции, поради незавършена процедура по възстановяване на собствеността по реда на този специален закон.
По отношение на ответниците Ч,въззивният съд,въпреки доказателствата по делото,е приел,че са настъпили промени в процеса на производството по делото и същите не владеят и не оспорват собствеността върху процесния имот,въпреки,че обстоятелствата,свързани с премета на заявения пред съда спор,са аналогични спрямо тези за ответниците С. По отношение на тази предпоставка по заявения иск, спрямо тези двама ответници ,съдът не е посочил в мотивите си по какъв начин е настъпила и дали изобщо е налице тази промяна във връзка с владението на процесния имот ,още повече,че в становището на процесуалния представител на К. Ч. ,дадено по предявения срещу последния иск,в съдебно заседание на 25.03.1998г. по гр.д. №1118/1997г. по описа на К. районен съд,се оспорва изцяло претенцията на ищците и се твърди,че последният е собственик на процесния имот,съгласно представения нотариален акт,в качеството му на ползвател на имота,като е представил доказателства за заплащане на дължимата цена на имота,определена съобразно процедурата по ЗСПЗЗ. Единствено на основание констатациията на вещото лице В. , по заключението му от 07.01.2007г./лист 66 и сл.от гр.д. №131482006г. по описа на К. районен съд/,във връзка с извършения оглед от вещото лице,не може, съдът да презюмира,че ответниците Ч не владеят имота,поради това че задачата и компетентността на експертизата , не може да служи като доказателство кой владее процесния имот. Липсва цялостна преценка на въззивния съд за наличието на предпоставките,които основават основателността или не на заявената срещу ответниците Ч ревандикационна претенция,съобразно събраните по делото доказателства,които следва да формират изводите на съда, във връзка с правилното решаване на повдигнатия спор.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 06.02.2008г. на К. окръжен съд,постановено по гр. №.. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: