О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 23.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 289/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Д.,Мария Д. И. и Р. Д. Л. против решение № І* от 03.10.2008г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №423/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,а именно наличието на правен интерес за предявяването на иска по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Касаторите се позоват на предвиденото в Тълкувателно решение №1 по гр.д. №1/1997г. по описа на ОСГК на ВКС,във връзка с наличието на правен интерес за предявяване на иска по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,като се твърди,че въззивният съд само отчасти се е съобразил с постановеното в тази връзка в посоченото тълкувателно решение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че по претендираното от ищците право на собственост върху процесните земеделски земи,като принадлежало на наследодателите им към момента на образуване на ТКЗС,тези земи изобщо не са били заявени от ищците за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ в сроковете по член 11 ал.1 от ЗСПЗЗ,нито е предявен в законния срок иск по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от страна на ищците по отношение на същите,поради което липсва правен интерес от предявяване на иска по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ. При това положение произнасянето на съда по този правен въпрос е в пълно съответствие с посоченото в т.ІІ на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС,което предвижда оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред да е обусловено от правен интерес,като такъв е налице при висящо административно производство по член 14 ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано,както и при окончателно решение на ПК за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно член 10 б от ЗСПЗЗ,каквито хипотези не са налице по образуваното производството от ищците по реда на член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,по което се е произнесъл с решението си въззивния съд. Същото е недопустимо и при приключено административно производство,завършило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне,поради изтичане на сроковете по член 11 от ЗСПЗЗ,което се отнася и до претенцията ,заявена от ищците,настоящи касатори. Ето защо не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Освен посоченото тълкувателно решение,касаторите се позовават и прилагат две решение на ВКС,първото от които се отнася до характера на иска по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,което е неотносимо към произнасянето на съда по заявения спор,а второто от 1994г. и третира въпроси,което са уредени с приетото впоследствие като задължителна практика Тълкувателно решение №1 по гр.д№1/1997г.,ОСГК,ВКС,с което както вече бе посочено при произнасянето се е съобразил въззивният съд.
По отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,същата предполага произнасянето на съда по материалноправния въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение № І* от 03.10.2008г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №423/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: