Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 17.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №826/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Х. Й. и Л. Н. Й.,и двамата от гр. Е.,Софийска област против решение №416/03.12.2007г. на Софийски окръжен съд,втори състав,постановено по гр.д. №763/2008г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна..
Ответника по касационната жалба В. П. Л. от гр. Е.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е отменил решение от 21.05.2007г. по гр.д. №272/2006г. по описа на Етрополски районен съд,в частта,с която са отхвърлени предявените от В. П. Л. срещу Д. Х. Й. и Л. Н. Й. искове с правно основание член 108 от ЗС за предаване на владението на описаните в решението движими вещи е вместо него е постановено :осъжда Д. Х. Й. и Л. Н. да предадат на В. П. Л. описаните в решението движими вещи,като оставя в сила решението в частта,с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответниците искове за заплащане на сумата от 480 лева,представляваща равностойността на посочените в решението движими вещи.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта му,с която касаторите-ответници по иска са осъдени да предадат владението на подробно описаните движими вещи.
В жалбата си, касаторите твърдят,че не са оспорвали правото на собственост на ищеца върху описаните в молбата движими вещи,не са дали повод за завеждане на делото,наред с това са отправили покана до ищеца да си вземе вещите,поради което с признанието си и изразеното от тях поведение и желание доброволно да предадат собствеността и владението върху описаните вещи,водят до извода,че неоснователно са уважени предявените искове и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото,безспорно описаните в решението движими вещи са останали след продажбата на недвижимия имот,останал в наследство от общите наследодатели на ищеца,на ответниците,като последните не оспорват обстоятелство,че имота,както и вещите в него се намират в тяхно владение. По основателността на заявената ищцова ревандикационна претенция, съдът е преценил доказателствата,свързани със правото на собственост на описаните движими вещи,останали в наследство на ищеца и останалите законни наследници от общите им наследодатели,както и факта,че същите се намират във владение на ответниците без правно основание,което е безспорно установено по делото. При това положение съдът правилно е приложил материалния закон,като е осъдил ответниците да предадат владението на описаните движими вещи,собственост по наследство на ищеца. Аргументите,изложени от касаторите,че не са оспорвали правото на собственост на ищеца върху процесните движими вещи не се подкрепят от доказателствата по делото. Както в хода на производството,така и преди започване на делото,още с предприетия от съдия изпълнителя опис на движимите вещи,находящи се у ответниците,съгласно приложеното към делото изп.д. №84/2006г. по описа на СИС при Районен съд Етрополе,няма демонстрирана воля от страна на последните доброволно да предадат на ищеца процесните вещи. Факта на признание на иска,при това частично не означава ,че заявената претенция е неоснователна. Само твърденията за готовност за предаване на част от вещите,предмет на исковата молба,които не са намерили израз в заявяване и сключване на спогодба между страните,за каквото е имало възможност по делото и не е била предприета и предложена ,съответно отказана от никоя от страните,не обосновава извода за неоснователност на заявената ищцова претенция. Напротив,съдът правилно е преценил събраните по делото доказателства и направените от него изводи намират опора в установеното със същите по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №416/03.12.2007г. на Софийски окръжен съд,втори състав,постановено по гр.д. №763/2007г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Х. Й. и Л. Н. Й.,и двамата от гр. Е.,Софийска област да заплатят на В. П. Л. от гр. Е.,сумата от 100 лева/сто лева/,представляваща разноски по делото за настоящата касационна инстанция..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: