О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 23.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4584/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от”Т”Е. София против решение №472/20.06.2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия,ІV”В” състав,постановено по гр.д. №3129/2007г. по описа на същия съд.
В първата част на изложението си по касационната жалба,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на приложените към касационната жалба решения на ВКС,постановени от различни състави на ІІІ гр.отд. на съда. Видно от съдържанието на тези актове,всички имат прадвид начина на прекратяване на трудово правотоношение,възникнало на основание сключен срочен трудов договор между работодателя и работника или служителя,както и правните последици от прекратяването му,респективно такива настъпващи при незаконно прекратяване на същото. Наред с това се акцентира и върху постановеното с решение №306/25.06.1998г. на ВКС,ІІІг.о.,според което съдът не може да трансформира договора от срочен в безсрочен.
С решаващите си мотиви,по повод констатацията на съда,че трудовото правоотношение между страните е възникнало на основание трудов договор по член 68 ал.1 т.1 от КТ,сключен за срок от 6 месеца,последният е стигнал до извода,че по делото не са установени визираните в член 68 ал.3 от КТ обстоятелства,които да обуславят сключването на срочен договор,и характера на работата на ищеца не може да се характеризира като такава посочена в тази разпоредба,също така не е налице изключението,предвидено в член 68 ал.4 от КТ за възможността за сключване на срочен трудов договор,нито пък по делото са налице доказателства,че е налице законосъобразното изключение ,предвидено в параграф 1 т.8 от КТ,за сключване на срочен трудов договор извън хипотезите на член 68 ал.1 от КТ,поради което трудовият договор сключен между ищцата и ответното дружество-работодател,съгласно член 68 ал.5 от КТ се счита за такъв сключен за неопределен срок и не може да се прекратява на основание член 325 т. от КТ.
Приложените към изложението по касационната жалба съдебни актове на ВКС,са неотносими към настоящия спор,тъй като последните се отнасят до срочно трудовото правоотношение,а в настоящия случай договора между страните е безсрочен ,както е прието от въззивния съд. Това е настъпило по силата на закона,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 68 ал.5 от КТ,а не по силата на съдебното решение,в каквато посока касаторът навежда доводи с цитирането на постановеното съгласно решение №306/25.06.1998г. по описа на ВКС,състав на ІІІ гр.отд.
По отношение на наличието на хипотезата предвидена в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,касаторът не изложил никакви аргументи,а само е цитирал текста на тази законова разпоредба,което само по себе си не води до това основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №472/20.06.2008г. на Софийски градски съд,Въззивна колегия,ІV-в състав,постановено по гр.д. №3129/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: