О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София, 05.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.09.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 728/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. М. против решение №98/18.03.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №91/2009г. по описа на същия съд.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. Д. К.,В. Д. К. ,М. Н. С. и Д. Д. В.,в писменото си становище,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира въпросите по които съдът се е произнесъл,а именно:от кога започва да тече погасителната давност по член 67 от Закона за собствеността по отношение на купувача на правото на строеж за един конкретен имот в многоетажна сграда,когато последният е закупил правото на строеж от лице,в полза на което собствениците на земята са учредили право на строеж срещу задължение за строителство на цялата сграда и има ли правно значение за погасяване правото на строеж наличието на обективна възможност за носителя му да го осъществи.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с влязло в законна сила решение №55/06.07.2007г. на С. районен съд по гр.д. №1854/2006г. по описа на съда било признато за установено по отношение праводателя на ищцата,настоящ касатора-„А”ЕООД съгласно нотариален акт №86/1995г.,че учреденото в полза на дружеството с нотариален акт №171/1995г. право на строеж на описаните в него имоти е погасено по давност,поради неупражняването му в продължение на пет години и тъй като правото на строеж на ищцата е било производно от това на праводателя й , след преустановяване на строителството,при което според доказателствата по делото сградата е изградена до трети етаж,на който е отстъпено правото на ищцата да построи посочения обект, и че същата след преустановяване на строителството не е е предприела никакви реални действия по изграждането му в груб вид,правото на строеж е погасено по давност. По отношение на въпроса-откога тече погасителната давност по член 76 от ЗС въззивният съд е посочил,че в случая се касае за прехвърляне право на строеж на ищцата на определен по архитектурен проект обект в сграда,разпределена на самостоятелно обособени в етажите жилища и други обекти,които са свързани с общи части,поради което началният момент на погасителната давност се свързва с обективната възможност да се извърши строителството,което е било преустановено според доказателствата по делото през есента на 1996г. и оттогава строителни работи не са били извършвани,при което предвидения в закона петгодишен срок е изтекъл.
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът се позовава на противоречиво решаван от съдилищата въпрос откога тече погасителната давност по член 67 от ЗС-от момента на издаване на строителното разрешение или от момента на фактическата възможност то да бъде реализирано. За да е налице тази хипотеза,предвидена в член 280 ал.1 т.2 от ГПК е необходимо този въпрос да е решен от съда в противоречие с решаването му с кое да е влязло в законна сила решение,постановено от съдилищата, долустоящи на ВКС. Такива аргументи не се посочват в изложението,нито се прилагат влезли в законна сила решения по идентични казуси, постановени от долустоящи на ВКС съдилища. Напротив, касаторът се позовава на цитираните и приложени съдебни актове на ВКС,които нито са противоречиви,нито могат да се отнесат към хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,за която се твърди ,че е налице от касатора. Позоваването на практика на ВКС би имало значение,ако последният се позовава на т.1 от член 280 ал.1 от ГПК,според която произнасянето на съда по въпроса следва да е в противоречие с практиката на ВКС. Дори и да се приеме,че това е имал предвид касатора,то произнасянето на по въпроса откога започва да тече погасителната давност по член 67 от ЗС не е в противоречие с посочената практика на ВКС-решение по гр.д. №31/1990г. по описа на ВКС,според което давността за погасяването на правото на строеж започва да тече от фактическата възможност за осъществяването му- в случая от възможността на ищцата-касатор да го реализира,което е налице към 1996г. след построяването на първите два етажа от сградата и частично изпълнение по изграждане на обектите на трети етаж,на който е било отстъпено и правото на строеж на ищцата.
За да е налице третото твърдяно основание за допускане на касационно обжалване,а именно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК ,е необходимо да съществува непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №98/18.03.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №91/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б. С. М. от гр. С. да заплати на К. И. К. ,В. К. К.,М. Н. С. и Д. Д. В. сумата 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото по настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: