Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
София,12.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2159/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”б” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Д. З. и И. Б. З. против решение №9/18.02.2008г. на Софийски апелативен съд,ГК,ІІ състав,постановено по гр.д. №1694/2006г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част.
Постъпила е касационна жалба и от ЕТ”М”гр. София против горепосоченото решение,с оплаквания,че същото в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска отмяната му в тази обжалвана част.
Ответниците по касационната жалба С. С. К., и В. С. З. не вземат становище по жалбите.
Третото лице-помагач ЗПАД”Б” София също не взема становище по жалбите.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
По касационната жалба на И. Д. З. и И. Б. З.:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е отменил решение от 29.07.2002г.,постановено по гр.д. №645/2000г. по описа на СГС,1г.о.,2 състав,в частта,в която са отхвърлени частичните искове общо за сумата до 9314 щатски долара-за сумата от 2328,50 щатски долара по отношение на С. К. и за сумата от 6985,50 щатски долара по отношение на В. З. и вместо него е постановено:осъжда И. Д. З.,И. Б. З. и М. П. Ц. ,в качеството й на Е. с фирма”М” да заплатят солидарно на С. С. К. и на В. С. З.,на основание член 45 ал.1 от ЗЗД сумата от 19000 лева,представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди-стойност за възстановяване на сграда,съборена на 29.03.2000г.,ведно със законната лихва от 29.03.2000г.,до окончателното изплащане на сумата,както и 4000 разноски по делото,като оставя в сила решението в останалата му част,което решение е постановено при участието на трето лице-ЗПАД”Б”.
П. на касационната жалба е въззивното решение,в частта му,с която касаторите са осъдени солидарно с М. П. Ц. ,в качеството й на едноличен търговец,да заплатят сумата от 19000 лева на основание член 45 ал.1 от ЗЗД,както и направените разноски за двете съдебни инстанции в размер на 4000 лева.
Въззивният съд е приел за установено по делото,че сградата,собственост на ищците,съществувала до м.март2000г.-момента на аварията,като при извършване на строителни работи в съседния,собствен на ответниците И терен,е била съборена. При анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че строителните работи са извършени лично от З. , като инвеститори и изпълнители на строежа в собственият им имот,а М. Ц. в качеството й на независим строителен надзор,не е било съобразено с частта отнасяща се до укрепване на сграда,не са реализирани никакви мерки в тази връзка,като е налице за ответниците противоправно бездействие,в причинна връзка с което е причинено вреда на ищците,за която обезвреда отговорността на ответниците се ангажира солидарно, при условията на член 53 от ЗЗД. По отношение основателността на заявения от ищците размер,съдът се е позовал на неоспореното допълнително заключение по съдебно –техническата експертиза,дадено в хода на това производство.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си касаторите правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи на съда,несъответстващи на доказателствата по делото. Излагат се аргументи,че не е налице фактическият състав на член 45 от ЗЗД,който да ангажира отговорността им,неправилно е прието наличие на солидарна отговорност на тримата ответници по иска. Навеждат се доводи,че съдът неправилно е преценил годността на доказателствените средства,в случая тази на констативния акт на С. РДНСК,след като по делото е приета единична и тройна съдебно-техническа експертиза за същите обстоятелства. Тези оплаквания са неоснователни. Съдът е задължен по силата на закона да прецени всички събрани по делото доказателства,като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност и направи своите изводи, въз основа на установеното ,свързано с основателността или съответно неснователността на заявената от ищеца претенция. В настоящия случай съдът е бил сезиран с иска с правно основание член45 ал.1 от ЗЗД,при което с оглед всички събрани по делото доказателства е преценил наличието на фактическия състав на тази разпоредба,изискващ виновно и противоправно деяние-действие или бездействие,което в настоящия случай е установено като бездействие,непредприемане на необходимите задължителни действия,според действащите правила и норми,свързани с предприетото от ответниците З строителство, със задължителното обезопасяване по отношение на съседния имот,собственост на ищците-а именно неукрепен изкоп за строеж,довело до причиняване на авария,в резултат на което сградата на ищците е била разрушена,като в пряка причинна връзка на това поведение на ответниците е настъпил горепосочения вредоносен резултат. В тази връзка, съдът е ценил събраните по делото писмени доказателства-актове,заповеди и протоколи на техническа експертна комисия,назначена от Г. държавен инспектор на ДНСК ,във връзка с причинената авария при осъществяване на строежа от ответниците З,с оглед всички събрани по делото доказателства. Позоваването на данните на тройната съдебно-техническа експертиза, депозирана по делото,свързана със законността на предприетия от ответниците строеж,по отношение на наличие на необходимата документация и обстоятелството,че така предприетото строителство е било в съответствие с правилата и нормите в строителството,свързани с технологията за изглаждането му се отнасят до цялостното осъществяване на този строеж. Обаче, в процеса на неговата реализация е причинена аварията,довела до разрушаване на сградата,собственост на ищците,в резултат на което последните са претърпели вреди. В т.4.1 от заключението на тройната съдебно –техническа експертиза се посочва като действителна причина за аварията-нереализирани на практика мерки по отношение на укрепването на съществуващата сграда,които данни съдът е преценил и с оглед констатациите в актовете по проверката извършена от техническата експертна комисия,назначена от ДНСК. Следователно, съдът правилно е приложил материалния закон,като се обосновал изводите си на установеното с доказателствата по делото,че именно вредоносният резултат-разрушаването на собствената на ищците сграда,е вследствие на противоправното поведение на ответниците З,допуснато като неизпълнение на задължението им, при осъществяването на строителството в собственият си имот,да направят необходимото с оглед обезопасяване на строежа по отношение на сградата в съседния имот на ищците. Настъпилите вредни последици са в пряка причинна връзка с липсата на тези действия,които ответниците З като изпълнители на строеж е следвало да предприемат. Наред с това, в жалбата си,касаторите твърдят,че съдът неправилно е приел наличие на солидарна отговорност на тримата ответници,като се позовават на разпоредбата на член 121 от ЗЗД,която обаче регламентира възникването на солидарна отговорност, когато такава е уговорена. Това позоваване е неоснователно,тъй като ангажирането на отговорността на последните произтича от непозволено увреждане,съгласно законовата разпоредба на член 45 ал.1 от ЗЗД,според която всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,а член 53 от ЗЗД предвижда,ако увреждането е причинено от неколцина,те отговарят солидарно. Неоснователно е оплакването,че съдът не е съобразил,че разрушената в резултат на причинената от ответниците авария сграда е била стара и не е взето предвид овехтяването й при нейната оценка,съответно това се отразило в размера на присъденото обезщетение. Напротив,видно от данните по делото по тяхно искане пред въззивната инстанция е поставена допълнителна задача на вещото лице по допусната техническа експертиза и с допълнително заключение на вещото лице инж. С/лист 53 от делото/ е определена стойността на сграда към момента на събитието при съобразяване и овехтяването на същата,посочено в размер на 19000 лева,което заключение е прието като обективно и компетентно от страните,не е оспорено и съдът е присъдил дължимия размер на обезщетението,именно съобразявайки се данните по това заключение.
По жалбата на ЕТ”М” гр. С.
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
В жалбата се твърди,че по делото липсват доказателства,че действия или бездействия от страна на лицето, упражняващо строителен надзор-настоящия касатор,са довели до настъпване на причинените вреди,като разрушаването на сградата е в резултат на нейното износване. Наред с това се оспорва доказателствената сила на документите ,съставени от органите на строителния надзор. Тези оплаквания са неоснователни. Отговорността на касаторката,съдът е основал на задълженията й в качеството на упражняващ независим строителен надзор на осъществявания от първите двама ответници строеж,като именно неизпълнението на тези й задължения по отношение на предприемане на мерки за укрепването на сграда на ищците,довело до разрушаването й и причиняването на вредоносния резултат,настъпил за ищците. С оглед доказателствата по делото,при техния анализ,както вече бе посочено по-горе,съдът е достигнал до правилни и законосъобразни изводи,ангажиращи отговорността на този ответник-Е. ,настоящ касатор,свързани с неизпълнение на предвидените в нормативен акт задължения на лицата, упражняващи независим строителен надзор при строителството. Освен това,по констатациите на тройната експертиза,в резултат на проверка по документацията на извършвания строеж, в редовен протокол от 11.11.1999г. за откриване на строителната площадка,който е подписан и от Е. ,осъществяващ строителен надзор,липсват данни относно съществувалата жилищна сграда в съседния парцел,както и данни за наличието на укрепване на съществуващата сграда,съгласно конструктивния проект на строителя. При това положение изводите на съда,относно наличието на противоправното поведение на касатора,в качеството му на орган осъществяващ независим строителен надзор,поради неизпълнение на задълженията му,при което е настъпил като пряка и непосредствена последица вредоносния резултат,са довели до постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №9/18.02.2008г. на Софийски апелативен съд,ГК,ІІ състав,постановено по гр.д. №1694/2006г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: