О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София,07.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4783/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от В. К. Д.,Костадин Б. Г. и Б. Б. Г. против решение №380/22.05.2008г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д. №422/2007г. по описа на същия съд.
С уточняваща молба от 09.10.2008г.,приложена към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,основание за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. К. Т. ,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,поради което моли да се допуска такова.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по силата на изменението на регулационния план от 1983г. част от имота,собственост на наследодателя на ищците е придадена към имот пл. №1424,към този момент собственост на праводателите на ответника М за него е отреден парцел ****,като видно от нот.акт №149,т.І,н.д. №287/2000г. на нотариус с район на действие-Районен съд К. ,регулацията е приложена и праводателите на ответника са заплатили придаваемата се площ от имота пл. №1423-предмет на делото. По отношение на твърденията на ищците за придобиване на процесната площ по давност,съдът е посочил забраната за придобиване на реално определени части от дворищно-регулационни парцели,съгласно член 59 от ЗТСУ/отм/,а и независимо от това съдът е посочил,че по делото липсват доказателства за упражняване на фактическа власт върху процесната част от страна на ищците,поради което е стигнал до извода,че ищците не се легитимират като собственици на процесното дворно място и иска по член 97 ал.1 от ГПК/отм/ правилно е отхвърлен като неоснователен,и в тази връзка се явява неоснователно и искането за отмяна на нотариален акт №173/2004г.,с правно основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/.
За да обосноват наличието на хипотезата,предвидена в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,касаторите твърдят,че решението е постановено в противоречие на член 114 ал.1 от ЗТСУ/отм/,а издадения нот.акт по регулация противоречи на член 134 ал.1 т.1 от ЗТСУ/отм/. Наред с това, в подкрепа на твърдението си ,че същественият материалноправен въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона, касаторите прилагат и се позовават на Тълкувателно решение №178/20.06.1986г. на ОСГК,за което сочат че е приложимо по настоящия казус.
За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,при която съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както се твърди от касаторите, се изисква произнасянето на съда по този съществен въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,което да се отстрани по пътя на тълкуването,но не с неправилното приложение за закона,за каквото са изложените доводи от касаторите. Изложеното в уточняваща молба,във връзка със соченото основание за допускане на касационно обжалване,видно от съдържанието на същата,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №380/22.05.2008г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д. №422/2007г.по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: