Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
София, 23.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 28.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2839/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. И. Б. от гр. С. против решение от 30.10.2007. на Софийски градски състав,постановено по гр.д. №891/2007г. по описа на съда.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба В. Н. И. не взема становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение от 18.01.2007г. постановено по гр.д. №7586/2006г. по описа на Софийски районен съд,51 състав,с което са отхвърлени исковете с правно основание член 45 от ЗЗД,предявени от К. И. Б. срещу В. Н. И. за заплащане на сумите както следва:сумата от 8200 лева,като част от сумата 16 532,31 лева,представляваща ДДС от продажбата на два броя трактори с марка „У”,описани в решението,на 05.01.2001г.,сумата 100 лева,като част от сумата 500 лева,представляваща ДДС от продажбата на самосвал „Т” на 02.03.2001г.,сумата 100 лева,като част от сумата 12895,20 лева,представляваща лихва за забавено плащане на дължимия ДДС от продажбата на двата трактора за периода 05.01.2001г.-03.04.2006г.,сумата от 100 лева,като част от сумата 375 лева,представляваща лихва за забавено плащане на дължимия ДДС от продажбата на самосвала за периода 02.03.2001г.-03.04.2006г.
Въззивният съд е констатирал,че ищецът К през 1998г. е имал сключени два договора за кредит с „ПИБ” АД София,единият от които обезпечен с особен залог върху два трактора и един самосвал,които поради преустановяване на плащанията по същите ,като поради преустановяване на плащанията по кредита,горепосочената банка продала с договори за покупко-продажба от 05.01.2001г. и 2.03.2001г. вещите,които ищецът е заложил като обезпечение,във връзка с което дължимият по член 54 ал.1 и ал.2 от ППЗДС/отм/ ДДС за всяка от продадените вещи е преведен от банката по собствената сметка на ищеца на горепосочените дати,като така постъпилите суми са преведени още същия ден по набирателна сметка на” ПИБ”АД. По повод на тези действия на банката ищецът предявил иск срещу „ПИБ”АД,за възстановяване на незаконосъобразно присвоени суми,като образуваното гр.д. №12264/2002г. по описа на Софийски районен съд,приключило с влязло в законна сила решение,с което се отхвърлят исковете на К. Б. срещу „ПИБ”АД,по член 55 ал.3 от ЗДДС във вр. с член 54 от ППЗДС. Твърденията на ищеца,на които последният основава претенцията си обезщетение за причинени вреди,е резултат от противоправното поведение на процесуалния представител на горепосочената банка юрисконсулт В. И. ,настоящия ответник по делото,по горепосоченото гражданско дело,приключило с влязло в сила решение,изразяващо се в представяне по същото производство на заверени от последната копия от извлечения по сметката на ищеца за извършените от банката операции на горепосочените дати,за които се твърди,че са документи с невярно съдържание,като по този начин ответницата И, в това приключило съдебно производство, въвела в заблуждение съда,поради което предявените искове от К. Б. са отхвърлени,като по този начин така причинените вреди се изразяват в неполучаване на дължимите суми от начисления и събран ДДС от продажба на посочените собствени на ищеца движими вещи по цитираните два договора за продажба. Въззивният съд е анализирал доказателствата по делото,както и създадените правоотношения между банката-кредитор и ищеца,в качеството на длъжник,доколкото същите са относими по повдигнатия спор,както и данните за извършените процесуални действия на процесуалния представител на банката в приключилото производство по горепосоченото дело,в резултат на което е стигнал до извода,че тези действия не са довели сами по себе си до отхвърляне на исковете за заплащане на ДДС,както и че по цитираното дело не е представен документ с невярно съдържание,поради което не са налице основанията за ангажиране отговорността на ответницата на основание член 45 от ЗЗД.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си,касаторът твърди,че необосноваността на решението произтича от обстоятелството,че съдът не е обсъдил представените то негго доказателства,свързани с движението на средствата по цитираните негови сметки в лева и в щатски долари,които удостоверяват,че към 27.01.1999г.,последният изцяло е погасил задълженията си към банката,като в тази връзка отново се обсъждат факти и обстоятелства свързани с предмета на приключилото с влязло в законна сила решение по гр.д. №12264/2002г. по описа на СРС. Освен,че тези твърдения на касатора се отнасят до предишен момент,предшестващ операциите от страна на банката ,извършени във връзка с двата договора за покупко-продажба от 2001г,същите са неотносими по съществото на настоящия спор,поради което не са свързани със заявената от ищеца претенция,основаваща се на отговорност за непозволено увреждане ,причинено в резултат на виновно поведение на ответницата И.
В жалбата си също така,касаторът твърди,че е изпратил сигнали до различни институции,БНБ,министъра на правосъдието,във връзка с отхвърлените искове,предявени от него,както и се позовава на публикации в пресата в тази връзка,за оказване на натиск и въздействие от банката,които не могат да бъдат предмет на касационната жалба,както и да бъдат касационни оплаквания,според предвиденото в ГПК/отм/,поради което касационният съд не може да ги подлага на обсъждане и отговор,тъй като са извън спора,с който съдът е сезиран.
Наред с това,касаторът твърди,че незаконосъобразността на решението се обуславя от факта,че съдът приема за законосъобразни представените от ответницата И в приключилото съдебно производство извлечения със съкратен запис,които невярно отразявали действията на банката и че тя съзнателно ги е използвала за заблуда на съда. Навеждат се отново доводи,че тези извлечения да подправени и с неистинско съдържание. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото,освен,че твърденията на касатора за представени документи с невярно съдържание ,които са останали напълно недоказани,напротив,съдът е установил обратното,че същите са отговаряли на изискванията, и не е налице установено противоправно поведение на ответницата И,което да е в пряка връзка с настъпване на вредоносния резултат. За да се ангажира отговорността за непозволено увреждане по член 45 от ЗЗД е необходимо наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,което се установява за всеки конкретен случай и вината за това се предполага до доказване на противното. Очевидно само твърденията на ищеца за противоправно поведение на ответницата,изразяващо се в заверка от нейна страна на представените по делото документи,не могат да обуславят наличието на същото. Както е установено по делото тези документи са били съставени и визират извършени от банката операции по сметката на ищеца във връзка с постъпили сума по извършените продажби и като такива изхождат от тази финансова институция,а при представянето на копия от тези документи, процесуалния представител на банката-юрисконсулт И. ,настоящ ответник,само е заверила,като верни с оригинала същите,още повече,че ищецът не е изискал прилагането на оригиналите по делото. Липсват доказателства за твърденията на ищеца,че е извършена подправка на същите,както и че е направена от ответницата,което да предпостави наличие на виновно поведение,довело като пряка и непосредствена последица настъпването на вредоносния за ищеца резултат. Ето защо,въззивният съд правилно е приложил закона и изводите му кореспондират на установеното с доказателства по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.10.2007г. на Софийски градски съд,ІV-Д отделение,постановено по гр.д. №891/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: