О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1140
София, 15.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 981/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Т. З.,Н. Д. Ш.,Т. П. Ш.,А. П. К.,К. З. Т.,Г. Т. Г. ,В. Д. П. и В. Д. Д. против решение №609/08.04.2009г. на Пловдивски окръжен съд,Х състав,постановено по гр.д. №3033/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №61/17.07.2008г- по гр.д. №719/2008г. по описа на Пловдивски районен съд,Хгр.с,като е отхвърлен предявения иск с правно основание член 108 от ЗС.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,които са решавани противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Касаторите формулират като материалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл – в какъв вид владение са реализирали, както праводателката на ответниците,така и самите те,доколкото се приема от съда то да е добросъвестно и към него те да са се присъединили,за която не са знаели,че е единствена такава. Като процесуалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл,касаторите сочат необсъждането и липса на анализ на свидетелските показания досежно знанието на ответниците за водения спор по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ при извършване на сделките,с които са придобили идеални части от процесния имот и от една страна и от друга страна,необсъждането на всички доказателства,намиращи по преписката по възстановяване на собствеността,иницииращи недобросъвестно владение,в противоречие с практиката на ВКС по приложението на член 188 от ГПК/отм/.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че съгласно представения препис от решение №30/01.02.2006г. постановено по гр.д. №2401/2004г. по описа на ВКС,с който е признато за установено ,че към момента на образуване на ТКЗС в с. Р.,собственик на имот с площ от 12.503 дка в землището на гр. П.,местн.”Г”представляващ пл. №33,включен в парцел ****„З” по РП,е бил наследодателят на страните В.1969г.,по заявена претенция от негови наследници срещу С. Д. С. ,на основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,като последната се явява праводателка на ответниците,с които са осъществени поредица сделка с процесния имот в периода от 1999г. до 2004г.,в резултат на което последният е отчужден изцяло от С. С. ,която се е легитимирала като собственик на имота на основание Решение №26134 от 21.06.1999г. на ПК гр. П.. Съдът е приел,че издаденото въз основа на горепосоченото съдебно решение по гр.д. №2401/2004г. по описа на ВКС,ІVгр.отд, решение №С0075 от 21.09.2006г. на ОСЗГ гр. П.,с което се признава правото на собственост на наследници на В. Х. Ш. върху възстановената по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя,в стари реални граници,предмет на извършените сделка между праводателката С. С. и приобретателите-ответниците по заявения ревандикационен иск,има конститутивно действие,което легитимира ищците,в качеството им на наследници на В. Ш. ,като собственици на процесния имот към момента на издаването му. За да отхвърли ищцовата претенция,съдът е приел,че праводателката на ответниците С от 1999г. ,е установила явно владение върху имота,на основание горепосоченото решение на ПК от 1999г. и след като приобретателите-ответници по настоящия иск са придобили права върху същия от собственик,какъвто последната е била към момента, те се явяват добросъвестни владелци и към своето владение са присъединили по смисъла начлен 82 от ЗС и владението,което е упражнявала тяхната праводателка,поради което в тяхна полза е изтекла предвидената в член 79 ал.2 от ЗС придобивна давност.
Във връзка с произнасянето на съда по материалноправния въпрос относно характера на упражняването владение върху процесния имот от страна на праводателката на ответниците С,което е било присъединено към владението на ответниците,по силата на извършените сделки,което съдът е определил като добросъвестно,касаторите се позовават на решение №44/1.03.2004г. по гр.д. №2600/2002г. по описа на ВКС,според което решенията на Общинските поземлени комисии нямат вещноправен характер,а само определят земите,собствеността върху които се възстановява,поради което техните решения не съставляват пречка за предявяване на искове за собственост собственост,освен в хипотезите на член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и парграф 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложени са аргументи по отношение постановеното съдебно решение по реда на член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,съобразно който изход от спора С. С. е владяла собствените си иделни части от процесния имот,а по отношение останалите идеални части на останалите съсобственици-наследници на общия наследодател В,последната се явява държател.
Във връзка с произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос,свързан с необсъждането и липсата на анализ на свидетелските показания,досежно знанието на ответниците за водения спор по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и в тази връзка определянето на характера на упражняваното от ответниците владение върху процесния имот,същото е в противоречие с член 188 от ГПК/отм/,изискващ от съда преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение,като се позоваваТ на постановеното от ВКС по гр.д. №791/2006г. по описа на ВКС, ТК,ІІотд.
С оглед изложените доводи и обстоятелства и цитираните и приложени към изложението съдебни решения,постановени от ВКС,касационният съд намира,че е налице основанието на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №609/08.04.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №3033/2008г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите С. З. Н. Ш. ,Т. Ш. ,А. К. ,К. Т. ,Г. Г. ,В. П. и В. Д. да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 920,12 лева по сметка на ВКС,съгласно член18 ал.2 т.2 от Т. за държавните такси,които се събират по ГПК.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: