О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133/2009
София, 31.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 76/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Н. С. Г.,Мария Н. Е. ,Руска Н. И. ,Янка Н. К. ,Снежанка Г. С. ,Станка Н. М. ,Йорданка А. К. и С. Д. Л. против определение №3776/12.12.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №2601/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила определение от 05.11.2008г. по гр.д. №9682/2007г.,по описа на Варненски районен съд,25 състав,като е прекратено производството по делото.
В изложенията си на основанията за допускане на касационно обжалване,жалбоподателите заявяват,че с постановеното опредление съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитието на правото,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,жалбоподателите твърдят,че казуса,предмет на настоящия иск е решаван противоречиво от съдилищата и сочат в тази връзка решение №2002/17.12.2002г. по описа на ВКС,ІV гр.отделение,като свързано с наличие на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск,при уважаването на който може да се иска отмяна на постановеното от ПК В. ,решение по реда на член 14 ал.7 от ЗСПЗЗ,което прилагат към изложението си. Горепосочената разпоредба от ГПК визира противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища,но йерархично долустоящи на ВКС. Това е така,защото ,ако по този въпроси има установена практика от ВКС в посочения смисъл,се изхожда от нея и съответно критерият по който се извършва преценката за допустимост на касационното обжалване е този по член 280 ал.1 т.1 от ГПК-въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. При това положение,нито от направените доводи в писменото изложения относно горното основание за допускане на касационно обжалване,нито от характера на приложения съдебен акт-а именно –решение на ВКС,може да се извлече наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
На второ място в изложението се заявява,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона,като се твърди единствено в тази връзка,че съдът е приложил неточно закона. За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК се изисква произнасянето на съда по даден материалноправен и процесуалноправен въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването на закона,каквито доводи липсват в изложението. Така изложените от жалбоподателите твърдения всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В края на самото изложение се твърди,че същественият процесуален въпрос е решен в противоречие с други постановени по идентични казуси решения на ВКС,което навежда на твърдения за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК
Решаващите мотиви на въззивния съд са свързани с констатациите му,че към момента на предявяване на иска ищците,настоящи жалбоподатели, не притежават права върху спорния имот и дори да бъде постановено позитивно решение по предявения отрицателен установителен иск,то не би могло да послужи за отмяна на вече постановеното решение на ПК,поради което предявеният иск е лишен от правен интерес.
При постановяването на решението същественият процесуалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл,е във връзка с наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по отношение на ответното дружество,като същия се основава според ищците на разпоредбите,предвидени в специалния реституционен закон ЗСПЗЗ-именно член 14 ал.7 от ЗСПЗЗ. Сочи се решение на ПК,с което на ищците е отказано възстановяване на част от земеделски имот-нива,с право на обезщетение по реда на член 18 д ал.2 от ППЗСПЗЗ,който казус не е идентичен с изложения и доводите на ВКС в приложеното към изложението на жалбоподателите решение на ВКС. Напротив определението,постановено от въззивния съд,с което е прието липса на правен интерес от заявения иск,е в съответствие с практиката на ВКС,защото това средство за защита на интересите на ищците –а именно постановяване на решение по исков ред,във връзка със заявена ищцова претенция,не води до промяна на акта,поставен в рамките на административното производство по реда на ЗСПЗЗ,а именно решение на ПК,с възможността на което жалбоподателите обосновават интереса си от иска. Това е така защото този отказ е предпоставен не от оспореното с иска право на ответника,а с липсата на основания за възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя,съгласно предвиденото в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3776/12.12.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №2601/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: