О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 04.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 312/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Н. И. Х. против решение №246/24.10.2008г. на С. окръжен съд,І гр.с.,постановено по гр.д. №638/2008г. по описа на същия съд.
В изложението за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че не е оборена презумпцията на член 19 ал.1 от СК,тъй като от писмените доказателства и от гласните такива,които са противоречиви,не се установява твърдението на ищцата по категоричен начин,че част от вложените средства в закупуването на жилището-110000 стари лева, са лични средства на ищцата,дарени от родителите й.
В писменото си възражението по жалбата,ответникът Р. Т. Р. счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
В изложението си ,касаторът твърди,че при постановяване на решението си въззивният съд не е изяснил въпроса за характера на собствеността на процесния имот след прекратяване на съпружеската имуществена общност,за оборване презумпцията за равенство на дяловете, поради преобразуване на лично имущество,също така приел,че не е оборена презумпцията по член 19 ал.1 от СК,въпреки наличието на многобройни писмени и гласни доказателства установяващи това.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на :
– решение№756/22.01.1996г. по гр.д.. №809/1995г. по описа на ВС,според което до доказване на противното се счита,даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него,а не за двамата съпрузи. Преобразуването на лично имущество може да се установява в делбеното производство след прекратяване на съпружеската имуществена общност,каквито въпроси за възможността за установяване на същото не са поставяни и не са предмет на произнасянето на съда с въззивното решение,като в остналата му част произнасянето на въззивния съд съответства на цитираната практика на ВКС.
– решение №88/08.03.1999г. по гр.д. №910/1998г. по описа ва ВКС,ІІго,според което придобитото имущество има правното положение на средствата,които са разходвани за придобиването му. Недопустимо е с оглед установения имущественобрачен режим в СК възникнала имуществена общност да се преобразува в лично имущество чрез намеса на трети лица в породени между съпрузите и други лица облигационни отношения или чрез намеса на трети лица в породени между съпрузите и други лица облигационни отношения или чрез договаряне само с едниия съпруг,което решение третира хипотеза съвсем различна от разрешеното с въззивното решение.
На второ място,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл в противоречие с аналогични казуси на други съдилища,като се позовава на приложените с жалбата решение по гр.д. №1355/2005г. по описа на Районен съд гр. С.,потвърдено с решение по гр.д. №649/2006г. и от ВКС по гр.д. №4194/2007г. по описа на съдастановеното по тези съдебни актове е свързано с преценка на събраните доказателства за вложени лични средства,които се основават на писмени и гласни доказателства и постановеното от съда е с оглед на тази преценка,възприета на базата на всички събрани доказателства,докато фактическата обстановка,установена по делото и доказателствата,събрани по делото в настоящия спор е различна и не сочат на идентичен казус,поради което не е налице предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Наред с това се заявява от касатора,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,тъй като се отнася до значителен брой случаи и има значение за еднакво приложение на закона при подобни сходни случаи. Тези аргументи не могат да се отнесат към изискванията за наличие на предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като неправилното приложение на материалния закон е свързано с въпроса за правилността на постановеното решение,което е предмет на касационни оплаквания предвидено в член 281 т.3 от ГПК,но не на основание за допускане на касационно обжалване съгласно горепосочената разпоредба от ГПК,която изисква да е налице непълнота или неяснота на правната уредба,която да бъде отстранена по пътя на тълкуването.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №246/24.10.2008г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №638/2008г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: