О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 22.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 208/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от М. В. Т.,Костадин П. Щ. ,Тодора Д. В. ,Марийка Д. Т. ,Яна В. Н. ,Тодор В. Великов и М. В. З. против решение№110/02.06.2008г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №164/2008г. по описа на същия съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК,посочени в точка второ римско от съдържанието на подадената касационна жалба срещу въззивното решение,касаторите твърдят,че произнесеното от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС и неточно е приложен закона. Навеждат се аргументи,че съдът не е взел предвид решение №1180/28.02.2007г. на ОСЗГ С. ,с което е възстановено правото на собственост върху описан имот,различен от процесния,в същата местностност на общия им наследодател Т,което е приложено още с исковата молба. Това обаче няма отношение към предвиедното в ГПК като основание за допускане на касационно обжалване,а същото има характер на касационно оплакване по член 281 т.3 от ГПК.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване касаторите се позовава на Тълкувателно решение № 1 по гр.д. №1/1997г. на ОСГК на ВКС,според което” Решенията на общинските поземлени комисии по член 18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по член 14 ал.1-3 от ЗСПЗЗ,а също така и на решение №256/08.05.1995г. по гр.д. №183/1995г. по описа на ВКС,Іго,съгласно което решенията на ПК са индивидуални ,стабилни административни актове,като след постановяването им те не могат да бъдат отменявани, както от комисиите,така и от друг съдебен или юрисдикционен орган.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение №VІІІ-2290 от 11.01.2008г. по гр.д. №168282007г. по описа на Бургаски районен съд,с което е е отхвърлен предявеният иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,от ищците,настоящи касатори срещу О. служба”З” гр. С. и Община С.,с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците,че ищците в качеството им на наследници на Т. А. Л. 1925г. и Я. Д. Т. 1980г.,имат право на възстановяване на описания в решението земеделски имот.
С решаващите си мотиви съдът е приел,че по делото не са ангажирани достатъчно убедителни доказателства относно притежаването на процесния имот от наследодателите на ищците,свързани с отразяването му при задължителното деклариране на имотите през 1949г.,както и към момента на включване му в ТКЗС,липсват и доказателства за придобиването на правото на собственост на процесия имот от тези наследодатели.
Очевидно, цитираната практика на ВКС ,която е свързана с естеството и характера на решенията на ПК,с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ,както и относно споровете по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,е неотносима към спора,по който съдът се е произнесъл с въззивното си решение,а именно по заявена претенция по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,който предвижда възможността да се иска признаване на правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи от лица,които са пропуснали да подадат заявления за възстановяването им,в срока предвиден в член 11 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110/02.06.2008г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №164/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: