Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
София, 11.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 29.01.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 690/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. Т. Д. против решение №637/15.11.2007г. на Русенски окръжен съд,постановено по гр.д. №783/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба С. А. С.,в писменото си становище,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е обезсилил решение №97/21.05.2007г.,постановено по гр.д. №1460/2007г. по описа на Русенски районен съд,с което е уважен предявеният от П. Т. Д. иск с правно основание член 33 ал.2 от ЗС и е прекратено производството по делото. Съдът е посочил,че в настоящия процес,преди всичко следва да се установи,че предявеният иск с правно основание член.33 ал.2 от ЗС е заявен в рамките на преклузивния срок,обуславящ допустимостта на иска,за което обстоятелство доказателствената тежест е на ищеца. Съдът е посочил,че ищцата П,настоящ касатор,в исковата си молба е навела твърдения,че е узнала за сключената сделка на 19.02.2007г. и следователно е предявила иска в преклузивния двумесечен срок-на 28.02.2007г.,за които твърдения не е посочила и не са събрани по съответния ред никакви доказателства от страна на ищцата. Съдът е отчел обстоятелството,свързано с момента на узнаване от страна на ищцата за процесната сделка,тъй като безспорно покана към последната ,като съсобственик на имота продаден на трето лице-втория ответник по делото С. С. ,на 04.12.2006г.,не е била отправена,то преклузивният срок тече от датата на узнаването за извършената сделка от страна на ищцата-съсобственик на процесния имот. В тази насока съдът се е позовал на установеното със свидетелските показания на разпитания във въззивното производство свидетел М,като е приел,че със същите се установява,че ищцата е узнала за извършената сделка на датата на сключването й,поради което е пропуснала двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по член 33 ал.2 от ЗС и правото и за това се е преклудирало.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъборазни.
В жалбата си,касаторът твърди,че въззивният съд е направил неправилен извод относно доказателствената тежест на установяване на факта на узнаване,като е приел,че същата е в тежест на ищеца и в тази връзка е достигнал до неправилен извод за неспазването на преклузивния срок по член 33 ал.2 от ЗС,довело до недопустимост на заявената ищцова претенция. Тези оплаквания са неоснователни. Преди всичко разпоредбата на член 33 ал.1 от ЗС изисква от съсобственика на даден имот, при продажбата на неговата част на трето лице ,да представи пред нотариуса писмени доказателства,че е предложил на другите съсобственици за купят тази част при същите условия и да декларира писмено пред него,че същият не е приел това предложение. По делото е установено и страните не спорят по факта,че такова писмено предложение-покана до ищцата,като съсобственик на имота,по смисъла на горепосочената разпоредба от ЗС ,не е отправяно от останалите съсобственици на имота,при извършване на покупко-продажбата на тази част от съсобствения имот. За установяване на този именно факт,че е отправена покана за изкупуване на имота до съсобственика, не се допускат свидетелски показания,а е необходимо само предвиденото в закона установяване с писмени доказателства,че на съсобственика е отправено това предложение за изкупуване,при което от този момент тече и преклузивния срок за предявяване на иска по член 33 ал.2 от ЗС. При липсата на такава покана,този срок тече от момента на узнаването от страна на съсобственика,в случая от ищцата,за което тя е заявила с посочване на датата 19.07.2007г.,за което обстоятелство обаче освен така направеното твърдение не е посочила и не са събрани никакви доказателства по делото, които е следвало ищцата да посочи,тъй като тя носи доказателствената тежест за направеното от нея твърдение в исковата молба. Напротив, по делото е установено, със показанията на разпитания свидетел М,посочен и допуснат от въззивния съд,от страна на ответника –,на основата на които показания съдът е изградил изводите си относно момента на узнаването от страна на ищцата-съсобственик на имота за извършената покупко-продажба на частта от съсобствения имот,осъществена с трето лице. При това положение, съдът правилно е приложил закона и изводите му,че предявеният иск с правно основание член 33 ал.2 от ЗС е заявен след изтичане на преклузивния срок,предвиден в закона, са правилни и кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №637/15.11.2007г. на Русенски окръжен съд,гражданска колегия,постановено по гр.д. №783/2007г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. Т. Д. да заплати на С. А. С. сумата 200 лева/двеста лева//,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: