О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 27.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.01.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3674/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Б. В. и „Р”ЕООД гр. С. против решение №48/25.02.2009г. на Софийски градски съд,ІV”В”отд,постановено по гр.д. №2557/2007г. по описа на същия съд.
Постъпила е насрещна касационна жалба от С. Д. Б. и Р. Д. Б. против горепосоченото решение,постановено от въззивния съд.
В отговора по подадената насрещна касационна жалба,депозиран от В. Б. В.,същият моли насрещната касационна жалба като недопустима да се остави без разглеждане,алтернативно разгледана по същество същата се явява неоснователна.
По подадената касационна жалба от В. Б. В. и „Р”ЕООД София:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
В писменото си изложение,по отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторите твърдят,че същественият процесуален въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд е свързан с характера на администаративният акт,в случая този постановен по узаконяването на извършеното преустройство в процесния имот и възможността на съда за неговата преценка,като се позоват на Решение №1623/10.03.1994г. по гр.д. №186/1993г. по описа на ВКС,ІV гр.отделение.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение от 15.02.1999г. по гр.д. №6510/1997г. по описа на Софийски районен съд,48 състав,с което е отхвърлен предявеният от В. Б. В. против С. Д. Б. и Р. Д. Б. иск с правно основание член 108 от ЗС за предаване на владението върху описания в решението недвижим имот,съгласно нотариален акт №15.т. ХХ,н.д. №3712/1997г.,което решение е постановено при участието на С. община гр. С. като трето лице-помагач на ответниците. В решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че към момента на закупуването на имотите, описани и индивидуализирани,съгласно отразеното в нотариален акт №86/1936г.и приложените записки, от ищеца В. В. ,към датата на сключване на сделката,тези имоти не съществуват в реалната действителност,поради което е стигнал до извода,че продажба на реално несъществуваща вещ не може да има,като предмета на договора е невъзможен и такива договори са обявени от закона за нищожни на основание член 26 ал.2 изр.1 от ЗЗД, и като такъв този договора не произвежда целените от страните по него правни последици и не е в състояние да прехвърли собственост от продавача на купувача,поради което ищецът не се явява собственик на процесния имот. Цитираното решение №1623/10.03.1994г. по гр.д. №186/1993г. по описа на ВКС,ІVгр.отд,,на което се позовават касаторите е свързано с прилагане на член 7 от ЗВСОНИ и член 26 от ЗЗД и се отнася до характера на иска по член 7 от ЗВСОНИ,като установителен иск за прогласявене на нищожността на извършената между държавата сделка и третото лице с отчуждения по ЗОЕГПНС имот и в тази връзка и за констатациите на съда относно административния акт от значение за валидността на сделката,като елемент от фактическия й състав. Очевидно, нито предмета на спора,нито неговия характер по цитираното решение са относими към постановеното с въззивното решение. Соченият от касаторите акт №144/18.04.1996г. по преп. №АП-92.00-12/1996г. се отнася до извършено преустройство на процесния имот,което не е елемент от фактическия състав на сделката,която се има предвид в горепосоченото решение на ВКС ,свързан с предявен иск по член 7 от ЗВСОНИ,който е специален установителен иск за прогласяване на нищожността на придобивните гражданскоправни сделки,с които имотите по член 1 и член 2 от ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица,поради което постановеното с това решение на ВКС е неотносимо към разрешения от съда спор с постановеното въззивно решение.
На второ място,касаторите,твърдят,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който вече е решен противоречиво с решение №220/01.08.2007г. по гр.д. №3108/2005г. по описа на ВКС,ІV гр.отд,Това решение е постановено по настоящия спор,в касационно производство пред ВКС ,след постановяване на въззивно решение, което е било предмет на първо разглеждане пред касационната инстанция и е било отменено и делото върнато за ново разглеждане. Това отменително решение на ВКС,постановено в хода на производството, по което спора се разглежда за първи път пред касационната инстанция,не се обхваща и не се отнася до предвиденото в хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Във връзка с наведените доводи за наличие на произнасяне на съда по съществен материалноправен въпрос за точното прилагане в частта на разпоредбата на член 26 ал.2 от ЗЗД и защитата на субективното право на собственост,което е от значение за развитието на правота,соченото от касаторите основание-а именно т.3 на ал.1 от член 280 от ГПК,изисква произнасянето на съда по този въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването,или когато съдът изоставя едно тълкуване на закона и възприема друго. Така изложеното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване са свързано с оплаквания за неправилно приложение на закона,което предствалява касационно оплакване по смисъла на член 281 ал.3 от ГПК,но не и по допускане на касационно обжалване.
По насрещната касационна жалба на С. Д. Б. и Р. Д. Б.
Съгласно гореизложеното, след като не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предмет на касационна жалба, подадената насрещна касационна жалба не следва да бъде разгледана,съобразно предвиденото в разпоредбата на член 287 ал.4 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48/25.02.2008г. на Софийски градски съд,ІV”В” отд.,постановено по гр.д. №2557/2007г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: