О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 19.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.01.2008 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №11/2009 година
Производството е по член 274 ал.2 ,изр.последно от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от А. Т. К.,лично и като майка и законен представител на малолетната Д. В. Й. и Р. А. К. против определение №34/24.06.2008г. на Върховен касационен съд,Първо гражданско отделение,постановено по гр.д. №1100/2008г. по описа на същия съд.
В частна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно е назаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението си по горното дело,ВКС,І гражданско отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на А. Т. К.,лично и като законен представител на малолетната Д. В. Й. и Р. А. Т. срещу въззивното решение №569 от.19.11.2007г. по гр.д. №682/2007г. по описа на Русенски окръжен съд.,като е изложил съображения,че предявената ищцова претенция е с цена 800 лева за първата ищца и по 100 лева за втората и третата ищца,представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание член 45 от ЗЗД за първите две ищци и имуществени вреди за третата ищца,поради което подадената касационна жалба се явява недопустима,тъй като съгласно член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ на касационно обжалване подлежат въззивните решения на окръжните съдилища,с изключение на искове за парични вземания с цена на иска до 5000 лева.
Тези изводи на тричленния състав на ВКС,постановил обжалваното определение в производството по член 218 а ал.1 б.”а4 от ГПК/отм/ във връзка с парагра2 ал.3 от ПЗР на ГПК ,са правилни и законосъобразни.
Видно от данните по делото и заявеното в исковата молба ищците А. Т. К.,лично и като майка и законна представителка на малолетната Д. В. Й. и Р. А. К. , са поискали да бъде осъден ответника В. Й. С. да заплати на А. К. ,като майка и законна представителка на малолетната Д. В. Й. сумата от 800 лева,като частичен иск от общо заявената сума от 15000лева,на А. Т. К. сумата от 100 лева,като частичен иск от общо заявената сума от 5000 лева,на Р. А. К. сумата от 100 лева,като частичен иск от общо заявената сума от 5000 лева.,като така предявените искове,които са били уважени изцяло с решението постановено от първоинстанционния съд, с въззивното решение последното е било отменено и исковете са отхвърлени като неоснователни. Съгласно предвиденото в ГПК/отм/ това решение на въззивния съд,срещу което е била подадена касационна жалба,оставена без разглеждане от тричленния състав на ВКС по горепосоченото дело,не подлежи на касационен контрол. Това е така защото размера на претендираното обезщетение, по всеки от заявените обективно съединени искове е под 5000 лева и не попада в предвиденото член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/,при което на касационно обжалване подлежат въззвивните решения на окръжния съд по искове за парични вземания с цена на иска над 5000 лева.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №34/24.06.2008г. на Върховен касационен съд,Първо гражданско отделение,постановено по гр.д. №1100/2008г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: