О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 27.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.01.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3395/2008 година
Производството е по реда на член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. С. Т. и А. П. Й. против решение №229/25.04.2008г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по гр.д. №555/2007г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №28/14.06.2006г. по гр.д. №69/2006г. по описа на Сливнишки районен съд,като е отхвърлен предявеният от Й. С. Т. и А. П. Й. против Общинска служба”З” гр. Б. иск за признаване правото на наследниците на М. М. В. ,б.ж. на с. П.,поч.22.08.1950г. за въстановяване на собствеността върху нива с площ от 5дка в землището на с. П.,Община Божурище,местн. Кръстопъто до местността Локви,при описани граници.
В писмена молба от 08.07.2008г. и допълнителна молба от 26.08.2008г.,депозирана от касатора А. П. Й.,се заявява,че с въззивното решение,съдът се е произнесъл по съществен процесуално правен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
С въззивното решение е прието,че предявеният иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е неоснователен,тъй като твърденията на ищците,че наслодадателят им М. М. В. е придобил процесния имот въз основа на покупко продажба през 1920 година,а също така и на основание давностно владение е придобил собствеността върху същия до образуване на ТКЗС през 1940година,без да са ангажирани доказателства в тази връзка. В решаващите си мотиви,съдът е посочил изискването на член 219 от Закона за задълженията и договорите/обн. Д.в.бр.268/1982г., отм. Д.в. бр.275/1950г./,съгласно която договорите за прехвърляне собствеността върху недвижим имот трябва да се извършат с нотариален акт,какъвто липсва по делото за наследодателя на ищците,а също така и липсата на отбелязване по емлячния регистър по партидата на наследодателя на процесния имот,което не може да даде основание за установено и упражнявано давностно владение по отношение на процесния имот. Съдът се е позовал на разпоредбата на член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ-съгласно редакцията,обн. Д.в. бр.13/2007г.,която изключва свидетелските показания като допустимо доказателствено средство за установяване на твърдяното придобивно основание,поради което не обсъжда същите в тази насока.
Във връзка със соченото на първо място от касаторите основание за допускане на касационно обжалване,а именно наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,последните твърдят,че съдът всъщност се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,като е отказал да приложи разпоредбата на член 134 ал.1 от ГПК/отм/,според която се допускат свидетелски показания,когато бъде доказано,че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В подкрепа на тези доводи,касаторите цитират решения на ВКС,които се отнаяст до допустимостта на свидетелски показания,съгласно предвиденото в разпоредбите на ГПК. В случая тези доводи и посочените решения на ВКС са неотносими към решения от съда спор. След като съдът е бил сезиран с иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,който закон е специален и по реда на същия се предвижда възстановяването правото на собственост върху земеделските земи,то за съда важат разпоредбите на този закон относно допустимите доказателствени средства,и то към момента на произнасянето по спора,съгласно действащите редакции на закона към този момент. При това положение правилно въззивният съд е възприел законовото изискване,предвидено в член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,в редакция,съгласно публикуваното в Д.в.бр.13/2007г.,която изисква при предявен иск на горното основание доказването само с писмени доказателства,като изключва писмените декларации и свидетелски показания. След като тази разпоредба на специалния закон –ЗСПЗЗ,предвижда ограничаване на доказателствените средства за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи,нормите на процесуалния закон-ГПК/отм/ не са приложими и съответно посочената в тази връзка практика на ВКС е неотносима. По отношение на цитираното Тълкувателно решение №2/25.06.1996г. по гр.д. №2/1996г. по описа на ОСГК,ВКС,относно визираното в същото за това какъв е предмета на иска по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,т. 3 и 4 от ТР,същото е прието и се отнася до редакцията на тази норма относно допустимите доказателствени средства,преди изменението й, публикуваното в Д.в. бр.13/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите се позовават на произнасяне от съда по съществен материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата-член 280 ал.1 т.2 от ГПК,като прилагат решения,постановени от различни съдилища,но не по идентични спорове,като за част от тези решения няма данни дали са влезли в законна сила. Освен това аргументите на касаторите в тази връзка са свързани с разрешението по съществото на спора и всъщност представляват касационни оплаквания. Такива са изложени и в подкрепа на твърдяното от касаторите наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,които твърдения не представляват основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №299/25.04.2008г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д. №555/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: