Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
София, 21.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 18.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3711/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. К. В. против решение от 28.12.2007г. на Софийски градски съд,Въззивна колегия,ІV-В състав,постановено по гр.д. №3895/2005г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба М. К. С. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Ответникът по касационната жалба С. И. Б. не взема становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение от 16.11.2004г. по гр.д. №11629/2001г. по описа на Софийски районен съд,54 състав,с което е изнесен на публична продан на основание член 288 ал.7 от ГПК/отм/ вр. с член 288 ал.1 от ГПК/отм/допуснатия до делба между Г. К. В.,М. К. С. и С. И. Б. недвижим имот,подробно описан в решението,с първоначална цена 13500 лева.
Въззивният съд е констатирал,че съдебното решение за възлагане на делбените имоти е влязло в законна сила на 03.02.2004г.,от която дата е започнал да тече шестмесечният срок за изплащане на сумите за уравнение на дяловете на останалите съделители,което по смисъла на член 288 ал.7,изр.ІІ от ГПК/отм/ означава дължимата сума,заедно с лихвите,защото те се дължат на общо основание,а изплащането на цялото задължение е условие за придобиване на собствеността на възложения имот. Съдът е взел предвид представените от съделителката Г доказателства за извършените от нея плащания на останалите съделители,като по отношение на дела на М. С. ,срока за изплащане на неговия дял е изтекъл на 03.04.2004г. и доказателствата за преведените на три пъти суми не покриват цялото плащане с натрупаната лихва,поради което като последица от това е настъпило обезсилването по право на възлагателното решение.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си, касаторът прави оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се аргументи че е изплатена изцяло дължимата сума по дела на съделителя М,като неправилно въззивният съд е приел,че е останала неизплатена главница и лихва по отношение дела на последния,тъй като тази лихва нямала компенсаторен,а възнаградителен характер и съответно не може да се определи като закъснителна. На второ място се твърди,че е налице пълно изпълнение на главното задължение и частично изпълнение на акцесорното такова,което не е основание за обезсилване на възлагателното решение. Тези оплаквания са неоснователни. Безспорно възлагателното решение,по което съделителката Г е следвало да заплати на останалите съделители стойността на дяловете им, по възложения й в дял недвижим имот, е постановен при действието на редакцията на член 288 ал.7 от ГПК/отм/ ,след изменението й от 19.07.1999г.,при което е налице неизпълнение,ако сумите за уравнение не са изплатени в определения от закона шестмесечен срок,ведно с лихвите,при което кредиторът по вземането може да иска обезсилване на решението по право. В случая, тази нова редакция на ал.7 предвижда заплащането не само на паричното уравнение на дяловете на останалите съделители,но и лихвата към главницата кумулативно,което е налице като неизпълнение при извършеното плащане в законовия срок по отношение дела на съделителя М. З. и основанието за обезсилване на решение по член 288 ал.2 и ал.3 от ГПК по право и за възстановяване на висящността на делбения процес е неплащането в законовия срок на паричното уравнение на дял,заедно с лихвите/съгласно Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по тълк.гр.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС-т.10/Това е така ,защото само с изплащането на определеното парично уравнение, заедно с лихвите, в шестмесечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение,получилият възлагането съделител става собственик на имота. При това положение без значение са твърденията на касатора за характера на дължимата лихва по нейното задължение и дори само на това основание е налице настъпването на условията за обезсилване на възлагателното решение по право,поради което съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил правилно и законосъобразно решение.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.12.2007г. на Софийски градски съд,Въззивна колегия,ІV-Г състав постановено по гр.д. №3895/2005г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. К. В. да заплати на М. К. С. сумата 150 лева/сто и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: