О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 07.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4335/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Т. И. от гр. С. против решение от 21.02.2008г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІІ А състав,постановено по гр.д. №1669/2007г.
В приложената към касационната жалба молби от 29.04.2008г. и от 15.09.2008г. ,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че в тежест на работодателя е да представи доказателства,опровергаващи извода в протокола,на базата на които съдът би могъл да формира извод,че работникът е допуснал груба небрежност по смисъла на член 221 ал.2 от КТ и предвид непредставянето на доказателства в този смисъл, е достигнал до извода че искането за намаляване размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно. При определяне размера на дължимото обезщетение на ищца,настоящ касатора,съдът е взел предвид данните по съдебно-медицинската експертиза за интензитета и продължителността на болките и страданията,претърпени в резултат на злополуката,като при определяне размера на дължимото обезщетение се е ръководил от принципа на справедливост,определен на основание член 212 от КТ във вр. с член 52 от ЗЗД.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,в молбата си от 29.04.2008г.,касаторът твърди,че в рамките на това производство по повдигнатия спор,въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд-СРС,като е намалил присъденият от последния размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, основавайки се на принципа на справедливостта,и е налице противоречиво решен въпрос,тъй като въззивният съд-СГС не приема мотивите на първоинстанционния съд –СРС и изменя размера на това обезщетение. Горното основание,предвидено от закона за допускане на касационно обжалване обаче не се отнася до решенията, постановени в рамките на едно производство ,по един повдигнат правен спор,като същия е обект на разглеждане от съответните съдебни инстанции в рамките на техните задължения и компетентност,предвидени в ГПК, до постановяване на крайния съдебен акт по спора. В последващата си молба от 15.09.2008г. касаторът твърди,че въпросът за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от работника или служителя при настъпила трудова злополука е решаван противоречиво от съдилищата,като съдебните състави в изпълнение на член 52 от ЗЗД определят обезщетението по справедливост,като посочва и прилага постановени от Бургаски апелативен съд и Великотърновски апелативен съд. Част част от тези решения се отнасят до определяне на обезщетение при допусната груба небрежност от работника или служителя,друга част до необходимостта и последиците от съоръженията за обезопасяване и тяхното обслужване,които са въпроси извън съществения такъв,по който се е произнесъл въззивния съд. По отношение изложените аргументи ,свързани с приложението на принципа за справедливост,съгласно предвиденото в член 52 от ГПК,при всеки конкретен случай на претърпени неимуществени вреди,които не могат в никакъв случай да са напълно еднакви и идентични,като причинени при различни обстоятелства и увреждащи в различна степен работника или служителя,съдът се ръководи от този принцип на справедливост при определяне размера за пълното обезвъзмездяване на така претърпените за всеки конкретен случай и за всяко конкретно лице, неимуществени вреди,при което за всеки такъв той е индивидуален и различен. В настоящия случай,въззивният съд при определяне на размера се е ръководил от този критерий за справедливост,като ги е съобразил с конкретно установеното с доказателствата по делото.
По отношение на твърдението за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,касаторът заявява ,че съдът неправилно е приложил материалния закон в нарушение на разпоредбата на член 52 от ЗЗД,което по съществото си представлява касационно оплакване по член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване,съгласно горепосочената разпоредба от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалва на решение от 21.02.2008г. на Софийски градски съд,ІІ”А” въззивен състав,постановено по гр.д. №1669/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: