О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
София, 09.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 963/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ф. А. К. против решение №92/05.06.2009г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №232/2008г. по описа на същия съд,в частта му с която е оставено в сила отхвърлително решение по гр.д. №73/2006г. по описа на Смолянски районен съд за площта в разликата от 44,60 кв.м до 162 кв.м,които са заснети към поземлен имот 921183.
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е в противоречие с практиката на ВКС, относно наличието на процедура от Община С. за отчуждените 295 кв.м за озеленяване и по процесуалноправен въпрос-относно приложението на член 188 от ГПК/отм/,съответстващ на член 235 от ГПК,който е от значение за правилното приложение на закона,основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви въззивният съд е съобразил промените,извършени по отношение имота на ищцата,свързано с претенциите й по отношение на всеки един от тримата ответници, съответно РКС гр. С.,”К” О. гр. С. и Община гр. С.,като за всяка една процедура поотделно ,съдът е формирал изводите във връзка с приключването й,или неосъществяването й,с оглед доказателствата по делото и данните по изслушаните съдебно-технически експертизи,поради което така както е посочено в решението ,като неправилно заснети спрямо имотите на ответниците, са признати съответните части, посочени в същото и колорирани по посочения начин в скицата,приложена и неразделна част от решението.
За да обоснове хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на съдебна практика-решения на ВКС,свързани с отчуждаване на имоти по силата на ЗПИНМ и възникване на правото на собственост върху придаваемите места,което обусловено от прилагане на регулацията,а именно с изплащане на стойността на придаваемото място и завземането на имота. При произнасянето си по тези въпроси,въззивният съд се е ръководил именно от горепосочените принципи,свързани с отчуждаването,развитието на процедурата и условията за нейното приключване, и според доказателствата по делото е уважил исковата претенция в съответната част,както пък при липсата на приключила такава за съответната част я е отхвърлил,при което е стигнал до крайните си изводи за частичната основателност на заявените от ищцата претенции спрямо всеки един от ответниците поотделно. При това положение съдът се е произнесъл по правния въпрос в съответствие с практиката на ВКС. Ето защо,не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Наред с това, касаторът заявява,че с произнасянето си по процесуалноправен въпрос-член 188 от ГПК,същият е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за правилното прилагане на закона,като е изложил аргументи,че с решението си въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и пълнота,преценил ги е едностранчиво и превратно,вследствие на което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. В подкрепа на тези си твърдения касаторът се позовава на две съдебни решения –по гр.д. №4123/1956г. на ВС,ІІго и по гр.д. №963/1977г. на ВС,ІІго,свързани с приложението на член 188 от ГПК/отм/. Тези твърдения не само не кореспондират на постановеното от съда при решаването на спора,както и че постановеното е в съответствие с практикана на ВКС по приложението на член 188 от ГПК/отм/,но също така в голяма степен съставляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,което изисква непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито аргументи липсват в изложението.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №92/05.06.2009г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №232/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: