Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
София, 09.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 14.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1972/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Г. К.,Р. Г. М. ,Й. Г. М. и М. Г. Д. ,всички от гр. Б.,област Б. против решение №838/31.01.2008г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №1126/2006г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационнаата жалба Д. Н. Г. ,в писмените си бележки моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Ответниците А. М. Г.,З. М. Ю.,Д. М. Г.,М. Н. Х.,Й. К. Г.,В. Л. Г. и Д. П. Ч. не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение №518,постановено по гр.д. №1342/2005г. по описа на Районен съд гр. Р.,с което е отхвърлен иска с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,предявен от Д. Г. К.,Р. Г. М. ,Й. Г. М. и М. Г. Д. ,за признаване за установено по отношение на А. М. Г.,Д. М. Г.,З. М. Ю.,Йорданка К. Г. ,Д. Н. Г.,М. Н. Х.,Д. П. Ч. и И. Л. Г.,че към момента на образуване на ТКЗС нива с площ 1,5 дка в м.”О”,в землището на гр. Б.,при съседи:път,Никола Р. ,път ,Катерина Л. К. ,Лазар Н. С. и К. Г. Б. ,е била собственост на К. Л. К. ,като неоснователен. Съдът е констатирал,че ищците са наследници на К. Л. К. ,поч.1984г.,за която твърдят,че към момента на образуване на ТКЗС е била собственик на процесния имот на основание давностно владение,започнало през1932г до внасянето на имота в ТКЗС,който имот пропуснали да заявят за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,като за същия е постановено решение по реда на член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ по гр.д. №548/2004г. по описа на Р. районен съд,с което на наследници на К. К. е признато правото на собственост върху процесната нива. В тази връзка,ОСЗГ Б. ,постановила решение №141в от 28.09.2005г.,с което е признато правото на собственост на наследниците на К. К. върху нива от 1,5 дка,находяща се в м.”О” и е отказала възстановяването на правото на собственост върху същата,поради това,че имотът е възстановен на наследници на И. Т. Г. ,ответниците по делото,с решение №1024/14.06.2005г.,на основание опис декларация за внесени имоти от наследодателя И. Съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства,данните по съдебно-техническата експертиза,и след тяхната цялостна преценка е стигнал до извода,че е останало недоказано твърдението на ищците,че тяхната наследодателка към момента на ТКЗС е притежавала процесния имот. Тези свои изводи съдът е основал на съдържанието на свидетелскките показания,които установяват,че бащата на К. К. е имал имот в тази местност, и такъв е бил възстановен на като имот №160018 по КВС на землището на гр. Б.,на наследници на К. К. ,който имот е съседен на процесния.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си ,касаторите правят оплаквания за неправилна преценка на показанията на разпитаните свидетели,посочени от тях,които установявали според касаторите началния момент,от който тече придобивна давност относно процесния имот в полза на наследодателката им К. К. ,а именно 1932г., и крайния момент,внасянето в ТКЗС-1957г.,когато на основание предвидения в закона срок,същата го е придобила на основание давностно владение. Тези твърдения обаче не кореспондират на установеното с доказателствата по делото,както и със съдържанието на свидетелските показания. Безспорно по делото не е налице начало на писмено доказателство,от което да се обоснове установено владение от страна на наследодателката на ищците и с оглед на това да се прецени изтичането на предвидения в закона срок за придобиването правото на собственост по давност. При това положение, както и обстоятелството,че съдържанието на свидетелските показания на сочените от ищците свидетели,не индивидуализира имота по граници и местоположение към момента на образуване на ТКЗС,правилно съдът е стигнал до крайния извод за неоснователност и недоказаност на заявената от ищците претенция. Още повече,че по приложената преписка за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с вх. №142 на наследници на К. К. ,съгласно приложената по същата опис –декларация,подадена от наследодателката при влизането й в ТКЗС/лист 84 от делото,/липсва описан от същата земеделски имот,включително и нива,намираща се в местността”О”,което идва още веднъж да потвърди правилния извод на съда,че в процесната местност последната не е притежавала земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС . Следователно,изводите на въззивния съд относно неоснователността на заявената от ищците претенция,напълно кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №838/31.01.2008г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №1126/2006г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: