О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 22.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 198/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. В. П. К. и М. Х. К. против решение №891/24.07.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №132882007г. по описа на същия съд.
С допълнение към подадената касационна жалба,касаторите твърдят,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са в противоречие с практиката на ВКС и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
На първо място касаторите поставят въпроса за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск,като произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение №1185/13.11.2007г. по гр.д. №1361/2006г. по описа на ВКС,ІІГО,което решение се отнася до хипотезите,при които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост,които са изчерпателно уредени в закона и се обосновава недопустимостта доказателствената тежест в спора за собственост да се пренася върху ответника, посредством предявяване на отрицателен установителен иск срещу него и освобождаване на ищеца от необходимостта да доказва собесвеността си.
С решаващите си мотиви,съдът е приел,че праводателите на ответниците,настоящи касатори са се разпоредили с процесния земеделски имот,при наличие на незавършена реституционна процедура,която за същия следва да се довърши след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти и на издаването на заповед по реда на параграф 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината,каквато е установено ,че не е налице към датата на издаването на нотариалния акт по прехвърлителната сделка. При това положение, предявяването на отрицателния установителен иск е направено в съответствие с практиката на ВКС,тъй като настоящия спор за собственост спрямо земеделски имот,спрямо който имот правото собственост не е окончателно възстановено по реда на ЗСПЗЗ, и затова е налице интерес от предявения отрицателен установителен иск.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите твърдят,че произнасянето на съда по материалноправния въпрос,свързан с установяването на собствеността върху процесния имот е в противоречие с точното прилагане на закона,като се излагат доводи за невзети от въззивния съд впредвид доказателства-преписи от заявление по цитирана преписка на ПК В. ,както и за характера на решенията на ПК и правомощията на същата по издаването на тези решения. С тези доводи всъщност се обосновават касационни оплаквания относно порочността на съдебния акт,предвидени в член 281 т.3 от ГПК и могат да бъдат разглеждани по същество в касационното производство,след допускане на касационно обжалване. За са е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК се изисква произнасянето на съда по тези въпроси да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването,каквито аргументи не се посочват от касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №891/24.07.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1328/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: