Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
София, 05.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 30.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1942/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. на Р. Б. против решение №455/28.10.2007г. на Софийски градски съд,ІV”в” отделение,постановено по гр.д. №2484/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. Н. от гр. С. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е отменил частично решение от 26.06.2007г. по гр.д. №2172/2007г. на Софийски районен съд,69 състав в частта,с която е отхвърлен иска за обезщетение за периода от 16.02.2004г. до 08.05.2005г. в размер на 13149,19 лева/представляваща разликата между присъденото обезщетение от районния съдия 5949,06 лева и дължимото обезщетение в общ размер от 19098,25 лева/ведно със законната лихва от предявяване на иск 05.02.2007г. до окончателното изплащане на сума и вместо него е постановено:осъжда П. на РБ да заплати на Н. Д. Н. сумата 13 149,19 лева на основание член 213 ал.2 от КТ,със законната лихва от предявяване на иска- 05.02.2007г. до окончателното изплащане,като оставя в сила решението в частта,в която е уважен иск за сумата от 5949,06 лева,ведно със законната лихва от горепосочената дата и в частта,в която е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 20 641лева. Съдът,след анализа на доказателствата по делото,свързани с наложеното второ поред дисциплинарно наказание,по силата на Решение на ВСС от 08.05.2002г.-понижаване в длъжност-прокурор в Районна прокуратура –София” за срок от 3 години,като е взел предвид издадената в тази връзка заповед №39/11.02.2004г. от Апелативен прокурор на гр. С.,с която се привежда в изпълнение горепосоченото решение на ВСС,която е преценил като издадена извън правомощията на апелативния прокурор,е стигнал до извода,че не се доказва изпълнението на решението на ВСС,съобразно член 30 ал.1 т.3 б.”б” от ЗСВ/ДВбр.29/2004/ във връзка с член 195 ал.2 от КТ на така наложеното наказание,поради което предявеният иск за обезщетение за недопускане да работа,за периода от 16.04.2004г. до 01.12.2005г. е основателен и доказан до посочения в решението размер.
В жалбата си ,касаторът твърди,че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на параграф 80 от ЗИДЗСВ-ДВ бр.133/1998г.,предвиждаща,че за неуредените в този закон въпроси,свързани с трудовите правоотношения се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Навеждат се аргументи,че в случая са неприложими нормите на член 186 до член 199 от КТ,тъй като в ЗСВ/отм/ от член 168 до член 186 вкл. е уредена дисциплинарната отговорност на магистратите,поради което дисциплинарното наказание се счита наложено от дата на съобщаването на решението на ВСС,като възможността за обжалване не променя момента,в който наказанието е наложено. В тази връзка касаторът се позовава на разпоредбата на член 183 ал.1 т.4 от ЗСВ/отм/,който не предвижда задължение при така наложеното наказание главния прокурор да издаде нова заповед за това дисциплинарно наказание,за да породи правно действие. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото,първоначално със решение ,взето с протокол № 6 от 14.02.2002г. на ВСС е постановено”ПОНИЖАВА г-н Н. Н. прокурор в длъжност „прокурор” в РП София за срок от три години,със основно месечно възнаграждение в размер на 482 лева,като решението подлежи на незабавно изпълнение”В тази връзка и на основание член 30 ал.4 от ЗСВ-отм/в редакцията му в ДВ бр.133/1998г./,Главният прокурор на РБ е издал заповед за изпълнението на така наложеното наказание. Междувременно,докато трае изпълнението на това наложено наказание на ищеца,с решение на ВСС,взето с протокол №16 от 08.05.2002г. на ВСС,е наложено последващо дисциплинарно наказание по член 169 ал.1 т.4 от ЗСВ/отм/-понижаване в длъжност прокурор в РП София за срок от три години. В изпълнение на това решение е издадена заповед №39/11.02.2004г.,близо две години след постановяване на решението на ВСС и след изтичане на наложеното наказание по първото решение на ВС от 2001г.,и то изхождаща от Апелативния прокурор гр. С.. Процедурата по налагане на тези дисциплинарни наказания и тяхното изпълнение,следва да се прецени съобразно действащите към момента на взетите от ВСС решение,норми от ЗСВ/отм/. Разпоредбите от закона,на които се позовава касаторът в жалбата си,са свързани с предвиденото в раздел –Дисциплинарна отговорност/ДВ брой 74 от 2002г.,което е в сила от 03.08.2002г.,а последното второ поред наложено наказание на ищеца е преди това изменение на закона,а именно-с взетото решение на ВСС от 08.05.2002г. Следователно,така посоченото от касатора в жалбата му,относно приложението на тези разпоредби на закона ,не може да се отнесе към настоящия случай. Това е така,защото към момента на налагане на второто поред наказание на ищеца-понижаване в длъжност,същият безспорно вече търпи същото по вид наказание,наложено му с решението на ВСС от 14.02.2001г. наказание,пак за срок от три години и при това положение би следвало тези наказания да се изтърпяват от него успоредно и едновременно,тъй като законът разпорежда незабавното им действие. Към момента на постановяване на второто наказание-08.05.2002г.,съгласно член 30 ал.4 от ЗСВ-отм.,в редакцията му от ДВ бр.133 от 1998г.,изисква в изпълнение на решенията на ВСС по член 27 ал.1 т.4/свързано с назначаване ,повишаване,понижаване,преместване и освобождаване от длъжност на магистратите/,лицата,които са неправилни предложение по ал.1 т.1 б.”а”т.2,3,4,5 и 8,да издадат заповеди,като в кръга на тези лица, с оглед настоящия спор е визиран в т.3 главният прокурор ,който прави тези предложения за прокурорите от ВКП,ВАП ,окръжните,военните и апелативните прокуратури. По делото такава заповед,изхождаща от Г. поркурор на РБ към момента на налагане на наказанието 08.05.2002г. не е налице,напротив има представена заповед от апелативния прокурор и то от 11.02.2004г. за привеждане в изпълнение на второто поред наложено дисциплинарно наказания на ищеца. Очевидно,приетото от въззивния съд,макар и с други мотиви,че за изпълнение на наложеното второ поред наказание на ищеца е необходимо издаването на заповед от съответното лице,посочено в цитираната разпоредба от ЗСВ-отм,е правилно,поради което като крайни изводи,с настоящите мотиви,касационният съд приема законосъобразността на постановения съдебен акт от въззивната инстанция.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №455/28.12.2007г. на Софийски градски съд,състав на четвърто”в” отделение,постановено по гр.д. №2484/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: