О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261/2009
София,03.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 31.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4838/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Н. училище”В” гр. С. против решение №425/10.07.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №327/2008г. по описа на същия съд.
В приложеното към касационната жалба изложение-молба на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че липсва процедура,проведена по съответния ред за намаляване на щатните бройки в училището-ответник по исковете,считано от 11.09.2007г.,констатира пропуски относно атакуваната заповед,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата,като в същата липсват мотиви и същата е постановена ден преди утвърждаване на щатното разписание,както и не е посочено дали е извършен подбор съобразно изискванията по член 329 от КТ,поради което е стигнал до извода,че така постановената заповед е в нарушение на разпоредбите на КТ и следва да бъде отменена на процесуално основание,което води до уважаване на предявените искове.
За да обоснове наличието на хипотезата ,предвидена в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,касаторът твърди,че съдът е постановил решението си в противоречие с решение №23/21.02.2008г. по гр.д. №287/2007г. по описа на Д. районен съд,с което са отхвърлени исковете на Б. Р. срещу НУ”В” гр. Д.,с правно основание член 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,по идентичен казус с настоящия,като с решение №277/10.05.2008г. по гр.д. №261/2008г. по описа на Смолянски окръжен съд,това решение е било отменено и вместо него е постановено решение,с което горепосочените искове са уважени. Излагат се доводи,че при една и съща фактическа обстановка и при едни и същи доказателства Районен съд гр. Д. е постановил идентични решения,с които е отхвърлил исковете като неоснователни/както тези заявени от Б. Р. ,така и тези заявени от ищцата в настоящото производство Л. К. Б./,а Окръжен съд гр. С.,като въззивна инстанция и по двете първоинстанционни дела е постановил две напълно противоположни на тези на Районен съд гр. Д. решения,едното от които е предмет на настоящата касационна жалба. Всъщност така изложените доводи нямат отношение и не са свързани с наличието на хипотезата ,предвидена в член 280 ал.1 т.2 за допускане на касационно обжалване. В тези две производства,едното от които е предмет на настоящото касационно обжалване,в рамките на всяко едно от тях са били постановени идентични решения по заявения трудов спор,като предявените искове са отхвърлени,а въззивната инстанция при разглеждането на споровете е уважила предявените искове,поради което не е налице произнасяне на съда по съществен идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който да е решаван противоречиво от съдилищата,а напротив такова липсва при разглеждането в двете съответни съдебни инстанции и при постановяване на съдебния акт,с който приключва това производство.
По отношение на второто наведено от касатора основание за допускане на касационно обжалване,а именно произнасянето на съда по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона, се задават въпроси от касатора ,свързани с вида на акта и органа,утвърждаващ щатната бройка в дадено учебно заведение и от кой момент следва да се предприеме съкращението в същите и се свързва обосноваването на този въпрос с правомощията на К. на общината,съгласно предвиденото в ЗМСМАсловията на прекратяване на трудовото правоотношение на основание член 328 ал.1 т.2 от КТ,на което основание е прекратен процесния договор при съкращаване на щата и процедурата в тази връзка,произтичат от предвиденото в съответните разпоредби на КТ,посочени и мотивирани от въззивния съд при произнасянето му по спора. Тази процедура не е в противоречие с правомощията на К. на Общината,още повече,че цитираното от касатора в тази връзка с допълнителното му становище,се отнася до правомощията на същия относно общинската администрация,нейното устройство и фунциониране,което е неотносимо към решения от съда спор. Това е така,защото хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето на съда по съществения въпрос да е свързано с необходимостта от тълкуване на закона,на съответно посочена правна уредба,в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдът се произнася за пръв път по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона,за да възприеме друго,като в тази връзка не са налице наведени доводи от касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №425/10.07.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №327/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: