О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 05.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 351/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба Ю. В. Т. и Й. В. Г. против определение №1183/20.04.2009г. на Пловдивски окръжен съд,ГО,VІгр.с.,постановено по гр.д. №1054/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила определение №111/03.02.2009г. на А. районен съд,постановено по гр.д. №1380/2008г. по описа на съда-за прекратяване производството по делото,поради недопустимост на предявения иск.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното:
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторите се позовават на Тълкувателно решение №1/1997г. по гр.д. №1/1997г. на ОСГК,ВКС-т.2,която сочи,че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по член 14 ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано,както и при окончателно решение на ПК за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване по член 10 Б от ЗСПЗЗ.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че правен интерес от предявяване на иска по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,с който съдът е бил сезиран от ищците,настоящи касатори,с искане да се признае за установено по отношение на ответниците Е. Т. К. и М. Т. К. ,че описаните в исковата молба земеделски земи са били собственост на общия наследодател на страните Т,поч.1969,към момента на образуване на ТКЗС през 1953г.,когато правото на ищеца за възстановяване на собствеността се оспорва от трети лица. Съдът е посочил,че е налице влязло в сила решение на ПК/взето с протокол №4/05.04.1993г. на ПК С. /,с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху процесните земи на наследниците на Т. Й. П. наследодател на страните,поради което спорът за това кому е принадлежала собствеността върху тези земеделски земи към един минал момент,а именно към момента на обобществяването на земята ,е лишено от правен интерес.
С оглед изложеното от въззивния съд и направените изводи,същите не са в противоречие с постоянната практика на ВКС,както се твърди от касаторите,нито противоречат на цитираното тълкувателно решение -1/1997г.,напротив при постановяването му съдът се е съобразил с тази практика. Доводите ,които се излагат от касаторите,свързани с последващи действия, предприети от останалите наследници на общия наследодател-а именно настоящите ответници по отношение наследствени земеделски земи,възстановени по реда на ЗСПЗЗ,нямат отношения към заявената от ищците претенция по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и за споровете между тях относно останалото наследство от общия им наследодател Т,е налице възможността се разрешат по съответния съдебен ред .
За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК е необходимо произнасянето на съда по процесуално правния въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито аргументи липсват по изложението приложено с частната касационна жалба.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1183/30.04.2009г. на Пловдивски окръжен съд,Гражданско отделение,VІгр.с.,постановено по гр.д. №1054/2009г. по описа на съда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: