Р Е Ш Е Н И Е
№ 130/2009
София, 27.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1216/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. А. М. от гр. С. против решение №75/26.07.2007г. на Софийски градски съд,ІV”а” отд.,постановено по гр.д. №1820/2002г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Ц. К. П.,К. Д. П. и С. Д. Б. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е оставил в сила решението от 20.11.2001г.,постановено по гр.д. №3256/1996г. по описа на Софийски районен съд,31 състав,с което са отхвърлени предявените от А. А. М. срещу Ц. К. П.,К. Д. П. и С. Д. Б.,искове с правно основание член 27 във връзка с член 31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договора за дарение от 29.12.1993г.,сключен с нот.акт №90,том LLLXVІІ,нот.дело №34001/1993г. по описа на І нотариус при Н. служба на СРС,с който А. Д. П. ,чрез пълномощника си М. Р. К. дарява на сина си Д. П. А. описания в решението недвижим имот и за отмяната на горепосочения нотариален акт,като неоснователни. Съдът е приел,че при сключване на процесния договор дарителят е бил належно представляван по силата на нотариално заверено пълномощно с рег . №14387/22.10.19993г.,което съставлява валиден източник на представително правоотношение със страни по него А. П. и упълномощената М. Р. К. ,по силата на което за последната е възникнала представителна власт. Съдът е констатирал,че в процеса на производството по делото,с писмена молба депозирана в съдебно заседание на 11.06.2001г. ищцата А е посочила като основание на разглежданата претенция по член 31 ал.1 от ЗЗД обстоятелството,че при извършване на упълномощителната сделка от 22.10.1993г. Атанас П. не е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,т.е.самата тя е унищожаема. При преценка на това искане, и с оглед заявеното с исковата молба,съдът е констатирал,че със същата е бил предявен иск с правно основание член 27 вр.с член 31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договора за дарение ,съгласно посочения нотариален акт,с който А. П. ,действащ чрез пълномощника си М. Р. К. ,дарява на сина си Д. А. П. описания в същия недвижим имот,но липсва предявяване на иск за унищожаване на упълномощителната сделка,с какъвто може да се защити ищцата,но не и по пътя на възражението в това производство,поради което е стигнал до извода,че не следва да обсъжда по същество верността на това твърдение. Наред с това,съдът е посочил,че след като не е налице влязло в сила решение ,с което упълномощителната сделка от 22.10.1993г. да е унищожена,то дори и към този момента да е бил налице твърдяния от ищцата порок,а именно,че към този момент упълномощителят А. П. да не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,в случая е ирлевантно за спора,поради което съдът не може да го вземе предвид при преценката дали атакуваният договор за дарение е унищожаем или не,като е стигнал до извода,че след като договорът е сключен от представителя на дарителя,надлежно и валидно упълномощен,то неговата действителност ще се преценява с оглед волята на представителя и така заявената искова претенция е неоснователна.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
Видно от изложеното в касационната жалба,със същата се иска отмяна на решението на въззивния съд,като порочно,поради наличие на предвидените в член 218 б б.”в” от ГПК/отм/ отменителни основания,като се цитира само текста на горепосочената разпоредба от закона,без да се излагат каквито и да било аргументи в тази връзка,които да сочат в какво се състоят пороците на въззивното решение,според касатора и липсват каквито и да било доводи за наличието на тези основания по отношение на въззивното решение. При постановяване на решението си въззивният съд правилно е приложил материалния закон,основал е изводите си на събраните по делото доказателства след техния анализ и оценка, поради което същите кореспондират на установеното с доказателствата по делото. Съдът правилно е приел,че ищцата не може по пътя на възражението да поиска в това производствто унищожаемост на упълномощителната сделка,тъй като пътя на нейната защита в тази посока изисква заявяването на отделна искова претенция за това,каквато не е налице с подадената искова молба,нито пък е бил предявен този конститутивен иск срещу ответниците в отделно производство,по което да е налице влязло в законна сила решение,с което упълномощителната сделка да е унищожена на основание твърдяното от ищцата в настоящото производство. При това положение изводите на съда,че е налице валидно упълномощаване и при извършване на сделката упълномощеният е действал в рамките на пълномощията си,като правните последици са настъпили в сферата на пълномощника,са правилни,поради което не са налице основанията,сочени от ищцата за унищожаване на дарението,което е предмет на заявената от последната претенция по исковата молба.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №75/26.07.2007г. на Софийски градски съд,ІV”а” отделение,постановено по гр.д. №1820/2002г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: