О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368/2009
София, 18.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 53/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК-
П. е касационна жалба,подадена от А. Г. К.,М. Г. Д.,Г. К. Р.,И. А. К.,К. А. К.,В. П. А.,З. П. П.,И. П. К.,К. П. К.,В. П. Д.,И. Н. К.,К. Н. К.,Й. И. В.,К. И. С.,П. И. А.,М. И. С.,А. С. К.,И. С. К.,С. Г. Д.,М. К. Л.,А. К. А.,Б. К. Б.,А. Г. Д.,Е. Г. Д.,К. Г. Д. и Д. Г. Я. против решение №875/05.06.2008г. на Пловдивски окръжен съд,Хсъстав,постановено по гр.д. №845/2008г. по описа на съда.
В молбата си за допускане на касационно обжалване,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,основания за допускане на касационно обжалване ,посочени в член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.2 от ГПК,касаторите се позовават на решение №115/19.04.2007г. по гр.д. №680/2006г. по описа на Смолянски районен съд,постановено в производство по член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,в което съдът се е произенсъл по въпроса за данните по емлячния регистър като годно доказателствено средство,без тази норма да въвежда изискване това доказателство да бъде последното деклариране на недвижимите имоти преди одържавяването.
В противоречие с горепосоченото решение се сочи решение №593/16.04.2008г. постановено по гр.д. №626/2008г. по описа на Пловдивски окръжен съд,Х състав,във връзка с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение,постановено в производство по член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,с което съдът е преценил,че представените писмени доказателства за собственост са от отдалечен във времето период,като в този дълъг срок е възможно имотите да са отчуждени,както и че не е установено правото на собственост към момента на одържавяване на процесните имоти. Навеждат се доводи,че в този смисъл,въззивният съд се е произнесъл и с решението,предмет на настоящата касационна жалба.
На второ място касаторите заявяват,че при произнасянето по тези съществени въпроси се допуска превратно тълкуване на горепосочената норма от ЗВСГЗГФ,във връзка с допустимостта на свидетелските показания,като годно доказателствено средство за други факти и обстоятелства,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че не е установено правото на собственост към относимия на спора момент от национализацията през 1958г.,тъй като данните за отразяването на процесните имоти по партидата на наследодателя са от 1934г.,като до 1958г. е изминал дълъг период от време,в който последните може да са отчуждени,а свидетелските показания не следва да се ценят,съгласно изричното им изключване от закона за установяване правото на собственост върху г. и земите от горския фонд.
С оглед на изложените обстоятелства,направените в тази връзка доводи и приложените съдебни актове на съдилища,долустоящи на ВКС,касационният съд намира,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение№875/05.06.2008г. на Пловдивски окръжен съд,Хгр.състав,постановено по гр.д. №845/2008г. по описа на същия съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: